КОГАТО СИ НА 18 И ТОКУ-ЩО СИ ЗАВЪРШИЛ УЧИЛИЩЕ…
Бях на осемнайсет с големи като на лемур очи, с розова като шотландска сьомга лична карта, с бежова като дамски чорапогащник гимназиална диплома с надути оценки, с уникална способност да сканирам и резюмирам бързо безполезна в деветдесет и девет процента от случаите информация, с the great expectations да успея да разнищя алгоритъма на този процес, за да кандидатствам за работа в гугъл или фейсбук, с the great depression, ако това не се случи, с баща-делтапланерист, с майка-красавица, с чуденето по пътя на кого от двамата да тръгна, с бегли познания от първа ръка, с малко тийнейджърски изпълнения зад гърба, с големи мечти за невероятни приключения, романтичка, грандоманка, нарцистична, сантиментална, любвеобилна, с много изгледани филми, с много изслушани песни, a засега все още безработна, бездейна, нехайна, размазана върху пейката… С емпетройки на The Strokes и Arctic Monkeys. Забодох слушалките в ушите си.
И СИ СТЯГАШ БАГАЖА И ХВАЩАШ САМОЛЕТА…
Подтичвах със смешно малкия си ръчен багаж по ескалаторите, тръгвах в една посока, после в друга, следвайки огромните неонови табели, наситени с пиктограми и символи. Но не си мислете, че това, което ме водеше бяха табелите. Табелите само маркираха постиженията ми като крайъгълни камъни. Водеше ме поривът. Ентусиазмът. Фаталното чувство, че отивам там, където принадлежа и никой, и нищо не може да ме спре. Бързо се чекирах, въпреки че на гишето имаше опашка от много хора, разтревожени дали всичко с паспорите и билетите им ще бъде наред. На мен ми беше все едно! Бях толкова развълнувана и решена да стигна там, закъдето бях тръгнала, че можех да мина и с показване на билетче от градския транспорт.
ЗА ДА ПОПАДНЕШ В ЕДИН ТОРТЕН ПАЛАТ СРЕД ПЯСЪЦИТЕ…
Приближавахме. Сърцето ми подскачаше. Завивахме рязко покрай един голям строеж, на който се виждаха множество кранове и развети чалми. Какво ли беше чувството да си там горе – под петдесетградусовото слънце? Да стоиш половин или цял ден, рискувайки да изгубиш баланс и да паднеш, а после да се прибереш доволен, че си участвал с твоите две ръце, с тези, с които доскоро си брал ориз и памук в родината си, сега си участвал в такъв грандиозен проект? Построил си луксозна сграда висока осемстотин метра, приказен розов дворец. На хоризонта се задаваше моят хотел, чиито архитектурни подробности можеха да се обяснят с една дума – хотелът приличаше на разтопена розова торта. Ураааааа! Моят сладък хотел „Алиф Ба Джим“. Стоеше на ъгъла и ме чакаше. Бях закъсняла за срещата ни с близо половин час. За никъде не бързахме.
ТОГАВА СЕ…
… учудваш, вдъхновяваш, влюбваш, изморяваш, отчайваш, но почти винаги се озоваваш в HR офиса! И това е само началото на няколко безкрайни месеца…
Научете повече за романа тук. Скоро романът ще бъде пуснат и в електронен формат в дигиталните магазини iBookStore, Kobo, Copia и Scribd. Книжното тяло се разпространява от книжарници „Хеликон“.
По време на представянето ще чуем откъси от романа в изпълнение на актрисата Наталия Цекова и ще си побъбрим над чаша „Ейчарско отлежало“.“
