Мария Гетова е поет и културолог. Публикувала е поезия в списанията “Нова асоциална поезия”, “Кръстопът” и и проза в списание “ЛитДизайн”. Носител на втора награда на Националния конкурс за поезия “Веселин Ханчев” за 2022 г. Дебютната ѝ стихосбирка “Полуразпад” е издадена през месец май 2023 г. от издателство “Скрибенс”. Участник в Sofia Underground 2023 г. с двуезичен пърформанс с чехкинята Яна Орлова.
На разсъмване
не мога да отворя очи
мъгла ги замрежва
ходя насън по улици
и не се усещам
чужд дух
ме обладава
това не е моят град
това не са моите улици
чужда стая съм
Стопих твърдостта си
смъкнах си решетките
като нагрят метал
изтръгнах арматурата
останах по стени
населих ги
с непознати
заети да променят да боядисват
да окачват картини и знаци
стопих твърдостта си
пуснах ви вътре
колко стени съборихте
колко ли малко остава
и сградата
рухва
Шум
правя всичко за да
заглуша шума в главата си
светлините ме заслепяват
мога ли да спра
преди сблъсъкът да ме застигне
Алиса е в окови
толкова време
падаше в дупката
че забрави
от коя книга е тръгнала
Алиса е в окови
костите ѝ тракат
скоро се разпада
стига до смъртта
Алиса е в окови
все пак може би
другаде я очакват
чудеса
27
може би трябва
да умра рано
всичко друго
е посредствено
така каза
отричаше живота
има ли нещо
отвъд 27
има ли
наистина
Вълчица
врече ли се на вярност, знай
събудил си неумолимото
виж как вълчица ръфа кожата
вдълбава инициал за принадлежност
възможно е да е изгубила
усещането за човешкост
