Мария Чавес е импровизаторка, звукова артистка и кураторка, родена в Перу и понастоящем базирана в Ню Йорк. Тя пристига в Европа, за да представи своя неповторим и експериментален подход към грамофона. По повод първия й концерт в София на 8 май, резултат от обединените усилия на лейбълите Amek (София) и Macro (Берлин) споделяме едно кратко интервю с нея, проведено от Ангел Симитчиев.
Помниш ли момента, в който реши, че винилът и грамофонът ще бъдат основните ти изразителни средства? Какво в тях продължава да предизвиква интереса ти?
Като погледна назад, виждам еволюцията в забавен кадър, макар и животът да тече много бързо. Мога да го опиша така: и двамата гледаме към галактиката Андромеда, но ти се движиш, а аз стоя неподвижно. Докато гледаме едно и също нещо, за единия то е в движение, а за другия – не.
Отне ми години да стигна до момент в живота си, в който след 20 години омраза, хората най-накрая виждат ползата от експериментите ми. Но за теб, те винаги са изглеждали сякаш са важни. Паралелът във времето също е част от практиката ми. Но в същността си тя предизвиква физиката чрез устройство, което разкрива крехкостта на технологията по много поетичен начин. Аз го забелязах в момента, в който видях иглата да скочи и да се приземи перфектно върху повърхността на плочата, но на хората им отне години.
Започваш като хаус диджей, но се преориентира към по-експериментални територии. Какво те подтикна към абстрактната музика? Имаше ли конкретен артист или преживяване, или пък беше собственото ти любопитство?
Ядосаните бели техно момчета в Хюстън, които бяха груби с мен, защото си позволявах да експериментирам. Те ме прогониха, но това ме доведе до безопасното място на Дейвид Доув и фондацията „Полин Оливерос“, където срещнах приятели и ментори за цял живот, и можах да разширя работата си, вместо да бъда заглушена. Всички онези пичаги изчезнаха преди години. Аз съм „последният оцелял“. Наричам себе си „черният кон“. Игнорирате ме умишлено, но това не означава, че не съществувам.
Ти създаваш и работиш с грамофонната плоча, физически носител, създаден да документира звук. Въпреки това, музика ти съществува главно на живо или като сайт-спесифик инсталации, много рядко е издавана под формата на албуми. Колко важно е да документираш собствените си идеи по този традиционен начин?
Опитът да бъдеш запомнен е безполезен в ерата на електричеството. Какво ще направиш в момента, в който то спре? Аз знам какво съм направила. Издялах го в камък.
Преди си споделяла, че Полин Оливерос е една от най-важните фигури в години, в които израстваш като артист. Кое е най-важното нещо, което си научила от нея?
Научих, че оцеляваш в историята като черен кон. Не като някой, когото всички могат да видят… движиш се в тишина, но всеки жест е жив… чакаш, преди да отговориш… приемаш, вместо да се бориш… приемаш, че може никога да не бъдеш забелязан, докато си жив, но знаеш как работата ти ще повлияе на света в дългосрочен план… не става въпрос да си най-добрият, а да си най-наясно с всички възможности, когато си изправен пред новите технологии… и да не се поддаваш на нуждата да бъдеш забелязан от времето… камъкът е език… Златният диск лети в космоса и е буквално запис, който други същества могат да намерят и да научат за Земята – това е буквално златен диск, изкуство… Мислете по-широкомащабно, технологията няма значение без електричество. Хайде, събудете се.
Както сподели на уебсайта си и в други интервюта, около 2020 г. претърпяваш мозъчна операция, последвана от дълъг период на възстановяване. Промени ли този опит начина, по който възприемаш света, ролята си в арт сцената или живота като цяло?
Да, осъзнах, че практика ми е за хора без увреждания и не мислех за тези, които не могат да чуват или да слушат. Оттам идва и интересът ми към камъка. Той е звуков брайл… можеш да докоснеш изкуството… топография на звука.
Наскоро отново имаше концерт с The Turntable Trio, заедно с колежките ти търнтейбълистки Виктория Шен и Мариам Резаеи. Съдейки по записите, изпълненията ви винаги са специални. Колко различни са подходите ви към грамофона и трудно ли е да ги съчетаете?
Не знаех какво да очаквам, когато ги поканих да участват, но вярвах, че талантът и опитът им ще блеснат, независимо от предчувствията ми. Този проект промени живота ми. Обожавам тези артистки и тяхното творчество. От първата минута след като намерихме пространство в Глазгоу, в което да работим за няколко дни преди дебюта ни, разбрах, че нямам какво да правя. Бяха толкова перфектни. Но въпреки това участвах, за да го документирам. И какъв дар е да работиш с най-добрите артисти на време ти като трио, не за да докажеш нещо, а просто за да създадеш звука на свободата.
Едно от първите прозрения в работата ти беше книгата ти от 2012 г. Of Technique: Chance Procedures on Turntable. След девет издания тя се e превърнала в класика, не само в абстрактния търнтейбълизъм, но и в импровизираната музика. Как се разви практиката ти през тринайсетте години, откакто книгата беше издадена за пръв път?
В момента съм единственият търнтейбълист в света, който свири с двойна игла за грамофон. Участвах в създаването на тази игла, наречена „Стакър“, която може да чете две различни части от плочата на едно и също устройство. Освен това, написването на книгата ми помогна да осъзная колко малко документирани са нестандартните музикални техники и инструменти. Затова съм щастлива, че съм оставила следа в историята. Новата книга ще има част, посветена на двойната игла – като обект, като техника и теория. Ще бъде още по-задълбочена.
Все още пускаш клубна музика, на деня след концерта в Mesmeric ще направиш един по-интимен сет в столичния музикален магазин TABA, би ли споделила някои от артистите, които най-често пускаш в сетовете си?
Понякога ме питат как разпускам. Най-отпусната съм, когато имам контрол над музиката. Мога да пускам и в съня си, защото това е всичко, което правя от 15-16-годишна възраст насам.
Също така е страшно как една песен в един град в една страна може да подлуди публиката, а когато я пусна на друго място, хората да не са толкова впечатлени. Така че, точно като случайността в моите произведения, моите музикални предпочитания никога няма да бъдат напълно приети по начина, по който се надявам. Но понякога се случва и ми помага да развивам вкуса си. На това ме научи Полин Оливерос. Музикалният вкус на всеки е изключително личен и никога няма да го разберем. Той е като музикален отпечатък. Това е толкова романтично, а аз мразя романтиката, но обичам Полин и нейната поетика.
Мария Чавес ще свири в София заедно със Стефан Голдман и krāllār на 8 май в клуб Mesmeric. Събитието се осъществява със съдействието на Гьоте Институт България. Концертът започва в 20:00 ч., а входът е 20 лв. само на място. Фейсбук събитието е тук.
