”Manchester By the Sea” (Манчестър край морето) на Кенет Лонерган е тежък филм за трагедиите, които минават през живота ни. За трагедиите, след които не може да се продължи. Празнотата е толкова голяма, че няма значение дали ще има утре.
Кейси Афлек прави хипнотична роля и дава на филма, единственото от което има нужда – честност и човечност.
Лий поддържа няколко кооперации някъде в Бостън – сменя развалени крушки, справя се с течове, боядисва и отпушва канали. Груб и конфликтен, стига до чиста агресия.
Един ден получава телефонно обаждане – брат му е починал.
Лий се връща в Манчестър край морето, за да погребе брат си и да оправи, каквото е останало след него. Най-вече да намери място на 16-годишния си племенник Пит (Лукас Хеджес).
Паралелно с отблясъци в миналото се разкрива и историята на Лий. Някога женен, с три деца, убива времето с пиене и приятели.
А сега Пит не иска много – само да стегне лодката на покойния си баща и да не трябва да се мести в Бостън. За това обаче му е нужен Лий, но от него не е останало много.
”Manchester By the Sea” е от историите, които всяко градче имa. Призраците я разнасят като снежна топка, която става все по-голяма и се търкаля, смазвайки всичко по пътя. Където мине, нищо не расте. Надежда няма, в сърцето нищо няма. Защото се случват и необратими грешки.
Тежки като камък, който приковава към дъното.