Magnétophonique е френски ембиънт артист, който на 14 август ще чуем във Фабрика Автономия, благодарение на Amek Collective. Човекът, който откриваме зад псевдонима е Шарл Белпоа. Той избягва да говори прекалено много за себе си и не пропуска да НЕ спомене истинското си име. Неговите топли, екзотични пейзажи обаче разказват много. Броени дни преди да го чуем за пръв път на живо в България, в компанията на съквартиранта му Мартин Батист (Les Halles), ви представяме едно интервю на Ангел Симитчиев за Lunatic.bg и един специален летен подкаст, който Шарл ни е подготвил и ви чака в края на разговора.
Кой е Magnétophonique и как би описал музиката си?
Аз съм на 28, живея в Лион, Франция заедно с Мартин Батист от Les Halles. Magnétophonique e спомен от времето, когато правих тейп музика. Вероятно няма да записвам повече под това име, защото начина ми на композиране вече е доста различен.
Обикновено описвам това, което правя, като музика, която човек с компютър на самотен остров би правил. В моето въображение този човек би бил едновременно впечатлен и изплашен от околната среда. Той би бил на ръба на слънчев удар, но пък със сигурност ще е вдъхновен от заобикалящия го непознат свят.
Каква е историята ти с музиката? Винаги ли си се занимавал с експериментална музика или нещо друго те доведе до нея?
Като дете утчих перкусии и музикална теория, но когато оставах сам експериментирах с китара и счупен микрофон. Вдигах доста шум. Бързо преминах към електронната музика и когато бях на 19 си купих семплер. Lo-fi, ембиънт и ню ейдж бързо ме впечатлиха и до ден днешен са стиловете, които ме вълнуват. Открих проекти като Dolphins Into The Future и Monopoly Star Child Searchers, които работеха в сходна насока. Това много ме окуражи да продължа да правя музика.
Разходи ни из дискографията си, коя е най-добрата ти работа и има ли нещо, което ти се е искало никога да не беше виждало бял свят?
Не издавам много, въпреки че компютърът ми е пълен със скици и идеи. Последният и все още най-любим мой запис се появи през 2014 г. за вече несъществуващия мексикански лейбъл Department Tapes.
Направих музиката много бързо, бях много вдъхновен и успях да изразя точно това, което усещах. На 31-ви август Not Not Fun Records ще го преиздадат заедно с други записи. Първите ми записи обаче бяха дооооста лоши, хахах. Разбира се, изтрих всяка следа от тях и интернет отново е в безопасност. Музиката беше по-скоро вейпъруейв, може би дори хаус… като цяло нямах идея какво правя.
Как свириш на живо, по-скоро изграждаш произведения или импровозираш?
По малко от двете. Вярвам, че компютърът ми е доста по-добър изпълнител от мен, затова написах код за SuperCollider, за да може той да върши тази работа. Програмирах сета си така, че да бъде полу-композиран. Има много случайни избори, които съм оставил “в ръцете” на компютъра. Аз го насочвам като променям стойности и части от кода в реално време. Така музиката успява да не звучи като случайна бъркотия.
Използвам и миди данни. Извличам тонален материал от аудио записи на птичи песни или пък морски вълни. После тези тонове зазвучават в други инструменти. Така музиката става едновременно органична и не толкова човешка.
Възможно ли е да чуем колаборация между вас двамата с Les Halles на концерта в София?
Хаха, когато започнахме да турваме заедно свирихме като дуо, защото ни беше страх да свирим по отделно. Вече не ни е страх и се стараем да правим само соло сетове.
Защо тръгвате на ембиънт турне? Колко по-различно е да слушаш тази музика заедно с други хора наоколо в сравнение с това да я слушаш в комфорта на дома или студиото си?
Супер е да среща хора, с които споделяте любов към тази музика, да усещаш и виждаш в израженията на лицата им как въздейства. Само така усещаш, че наистина създаваш и предаваш нещо. По-трудно е да усетиш тази връзка зад компютърния екран или чрез лайкове и имейли. Самото преживяване на ембиънт музиката на живо е доста по-различно, защото можеш да се фокусираш само върху концерта. Силният и чист звук със сигурност също допринася за това.
Обичаме въпросите за местната сцена, затова няма как да пропуснем да те накараме да споделиш пет френски артисти, които задължително трябва да чуем?
От френската сцена препоръчвам музиката на Loto Retina, Chambry, Société Étrange, Early Holography (който за жалост спря да прави музика) и Sourdure.
Миналата година живях в Монреал. От там препоръчвам да дадете шанс на Jonathan Scherk, Bataille Solaire, Cosi e Cosi, Ylang Ylang и RAMZi.
Какво друго има в живота ти освен музика, кои са другите ти страсти?
Подгответе се за супер скучен отговор. Напоследък харесвам да уча различни програмни езици и като повечето хора обичам да пътувам, блабла… Тайно си мечтая да съм певец.
Разкажи ни за подкаста, който направи за Lunatic?
Избрал съм стари класики и нови парчета, които слушам напоследък.
Първото парче е на Paul Lansky. Зная музиката му от доста време, защото името му се появяваше доста често докато проучвах програмиране на музика. Реших да задълбая в дискографията и открих албума Fantasies & Tablex, абсолютен шедьовър.
След това ще чуете Jonathan Scherk, постоянно се връщам към музиката му откакто го гледах на живо миналата година.
“Tropical Songs Gold” на Pacific 231 е един от първите електронни албуми, които чух в живота си. Наскоро открих, че е починал и преслушах отново цялата му дискография.
Michel Redolfi – съветвам всички да чуят албума му Immersion/Pacific Tubular Waves!
Geinoh Yamashirogumi e страхотна препоръка от бивш съквартирант, благодаря ти, Мелин.
Следващият трак може би сте чували в “Barry Lyndon” на Кубрик.
“The Loser” е добро дъб парче, с което замених “Blackman Experience” на Alton Ellis, защото го слушах прекалено много.
