LUVDUMP са създадени в Бери Сейнт Едмъндс, част от английската провинция Съфолк, през 2007 г., когато скакор и крек-рок-стеди субжанровете на хардкор пънк музиката все още са на почит по целия свят, популяризирани в годините преди това от банди като американските Against All Authority, Choking Victim, No Cash и европейските Antimaniax. За непросветените, музиката на бандата е агресивна смесица между мелодичен хардкор, ска, рок-стеди и дъб със силно политически ангажирани текстове.
През 2013 г. излиза втория пълнометражен албум на LUVDUMP, “Age of Austerity”, който заедно с преместването им в на северозапад в Манчестър, ги прави неразделна част от DIY пънк и ска мрежата в Обединеното кралство. Освен с непрестанните си концерти и турнета, LUVDUMP непрекъснато поддържат социалната ангажираност в своята музика, текстове и начин на живот, като социалното самосъзнание на групата се просмуква през почти всяка тяхна песен.
Вярвам в свят без граници или нации
Фронтменът Крис описва своите политическите възгледи и тези на групата като имащи „анархистки тенденции“, преди да се задълбочи в анализа си на това, което вижда като основни проблеми, пред които е изправен света: „Вярвам в свят без граници или нации. Вярвам, че сме номади по природа, които нямаше да сме там, където сме днес, ако нашите предци не се движеха свободно. Мисля, че проблемите ни се крият в система, създадена да контролира същества, които не са пригодени да бъдат контролирани. Хората винаги ще правят това, което искат, независимо какво системата им казва да правят, така че защо изобщо се нуждаем от таква система? Трябва да сме организирани, но трябва да останем позитивно мислещи, ако искаме да продължим напред. Мисля, че разделението в политиката на ляво и дясно често пренебрегва какво всъщност е правилно и грешно. Опитвам се да имам известна вяра, че хората дълбоко в себе си знаят какво е правилно и грешно за техните събратя (други хора или животни) и това е нещото, за което трябва да работим заедно. Нямаме нужда от лидер или спасител, трябва да се държим заедно.“
Тези политически възгледи са силно изразени в много от текстовете на бандата, например „No borders! No nations! Stop the deportations!” (в “No Borders”) или „No justice! No peace! Fuck the bankers! Fuck the police!” (в “Cutting Class”), но за тях те не са просто текстове, а също и активизъм, в който Крис и останалата част от групата играт роля – „В миналото бях активно ангажиран в движението “Окупирай”, планирайки преки действия, скуотване на сгради, организиране на комунални кухни с безплатна супа за нуждаещите се. С LUVDUMP винаги сме били щастливи да свирим за някаква кауза, за хоризонтални и автономни проекти и организации, които ще продължим да подкрепяме, когато е необходимо.”
Популярната музикална култура ни забавя, тя не ни радикализира или политизира
Очевидно пънк музиката обединява хората зад подобни политически идеи, творчески похвати и активизма чрез преки действия. Но дали това е случайно, или има неизбежна връзка между онези, които свирят или поглъщат политическа музика в ъндърграунд сцените и тези, които активно се стремят да оформят света чрез по-конвенционални средства? Крис отговаря: „Мисля, че популярната музикална култура ни забавя. Тя не ни радикализира или политизира, не кара хората да се замислят за проблемите, пред които е изправен днешния свят. Това кара хората да спорят и да се настройват помежду си, оставайки обикновени и невдъхновени за нещо повече.”
“По мое мнение ъндърграунд DIY музиката е и винаги ще бъде истинския глас на хората, без значение дали става въпрос за пънк, фолк, блус, рецитали, рейв, хип-хоп, ска, дъб. Тази музика идва от низините и крещи в лицето на тези отгоре. Тази музика понякога успява да пробие в мейнстрийма и популярната култура, което не винаги е нещо лошо, но често посланието бива смекчено, филтрирано или цензурирано. Така че тя процъфтява най-добре в ъндърграунда и ако хората попаднат на ъндърграунд музика и тя им проправи път към политически идеи за социална промяна, това е прогресивно само по себе си, защото хората, които се натъкват на ъндърграунд музика, според мен са хората, които ще доведат до прогресивна политическа промяна.”
Музиката, особено DIY музикалната сцена, осигурява едно истинско семейство на различните и потиснатите индивиди в обществото
Това убеждение, че някак си, на някакво ниво, колкото и малка да е политическата музика като сцена може да промени възгледите, може да промени политиката на по-широко ниво, е централно за нейното съществуване и оцеляване. Без това ролята на артиста като агитатор, като сила за промяна е доста ограничена. Следователно, не е изненадващо, че Крис е наясно, че именно музиката е помогнала за оформянето на неговия светоглед: „Интересувах се от политика и какво се случва по света много преди да открия музиката; баща ми служеше в армията, така че разбирането какво правят военните ме накара да се запитам защо се случват всички тези неща. След това пънк музиката започна да ми дава някои отговори. Тя ми даде платформа за дискусия и поставяне под въпрос на много теми, срещна ме с нови съмишленици и ми даде място, където да изложа своето мнение. Музиката, особено DIY музикалната сцена, осигурява едно истинско семейство на различните и потиснатите индивиди, и мисля, че дава на хората цел, но най-вече нещо, което да правят, за да прогонят скуката и монотонността от живота си.”
Крис и LUVDUMP също така не са сами и са част от голяма мрежа от DIY банди, лейбъли, социално ангажирани групи, автономни социални центрове, независими издания и хора, които организират концерти и фестивали с политическа насоченост. Заедно с банди като Grand Collapse (почивай в мир, Кал!), Petrol Girls, Conscious Youth, Oi Polloi, Combat Wombat, Braindead, Global Parasite, Bolshy, Autonomads, Atterkop, Hated Til Proven, 2 Sick Monkeys, Dad и много други.
Да признаеш, че други артисти работят за същите неща и имат същите цели като теб, е едно от най-хубавите неща в тясно свързаните ъндърграунд сцени, които създават политически ангажирана музика – единството и споделените ценности и идеали са осезаеми на всяко ниво. „Заедно можем да бъдем, това, което сами по себе си никога не можем да бъдем“.
Новият албум на LUVUMP, “The Fall of Icarus” излезе на 13 февруари от базирания в България и Англия лейбъл Pumpkin Records и може да се слуша и изтегли на свободна цена от Bandcamp.
LUVDUMP свирят на 1 май 2022 в социалния център Фабрика Автономия в София като част от тазгодишния DIY Mayday Fest, организиран от DIY Conspiracy. Благодарности на Крис от LUVDUMP и Norwich Radical за статията.
