Будиш се и навън още има луна. Подава се зад някакъв разпокъсан облак, който създава впечатлението, че е там, просто колкото да не е без хич и луната да не изглежда твърде нахална.
Преглъщаш тягостно, струва ти се грешка, че не заглуши последната аларма, но решаваш, че все пак тоя работен ден ще го бъде, просто щото е петък. Ставаш. Спъваш се в котката, която протестира нещо и си търси сутрешната порция гранули. Храниш я пипнешком. Пускаш кафемашината. Палиш цигара. Вдишваш-издишваш. Докато кафемашината се накани да изплюе горчивата доза течност, цигарата вече е фас.
Наливаш кафето някак по между другото, палиш втора цигара. Все още грее луна. Отпиваш. Вдишваш-издишваш. Давиш се. Спорно дали от цигарата, или от пробуждащия се екзистенциален ужас, който почва да се надига в теб, поощрен от първата глътка горчилка, поставила си амбициозната цел да те направи функционална през деня. Повръща ти се. От екзистенциалния ужас е в крайна сметка. Около третата дръпка от втората цигара решаваш, че все пак вместо да повръщаш, ще плюеш. Докато се усетиш, пръстите ти старателно заравят втори фас в пепелника.
Отхрачваш, с надеждата да спре да те стяга, когато дишаш – успяваш да изхрачиш нищожен процент от снощното изпушено. Почваш да усещаш, че май не се давиш от катрана, с който така старателно наблъскваш дробовете си във всяка удобна минута.
Екзистенциалният ужас започва да се раздвижва по-настойчиво. Протяга се. Първо те гъделичка с лепкавите си пипала. После те захапва отляво. Уж небрежно, но адски недвусмислено. Намеква, че ще се върне някога, неуточнено кога, и ще те довърши, но няма да е точно в момента. Играе го мистериозен.
Палиш компулсивно трета цигара. Надяваш се да го изпъди, както тамянът уж гонел дяволите.. Прималяваш. Гасиш напосоки.
Луната още се блещи в теб – апатична, оцъклена и пълна. Отдавна й е време да си ходи, но сякаш умишлено се бави и се вторачва в теб от небето..
Време е да тръгваш. Петък е, все ще го избуташ някак. Решаваш да обвиниш луната за психосоматиката на последните двадесет минути, удряш на екс каквото е останало от горчилката в чашата и отиваш да си вземеш душ. Обещаваш си да не мислиш за екзистенциалния ужас поне до края на работния ден. Петък е. Би трябвало да се справиш.
Междувременно – виновна е луната.
(пълната луна).
VIII .19.
– Негатив –
