Лоренцо Абатоар (Lorenzo Abattoir) e звуков артист, в чиято експресия се срещат нойз, поезия и авангардна електроакустична музика. Композициите и концертните изпълнения на базирания в Торино артист са изградени от звуци и шумове, уловени с микрофон и създадени чрез различни техники на дишане, телесни звуци и други озвучени обекти. На 14 февруари, по покана на колектива Amek, той идва за пръв път в България, за да представи своята работа. По този повод, с Лоренцо Абатоар разговаря Ангел Симитчиев.
За тези, които тепърва ще се запознаят с работата ти, би ли представил себе си и музикалния каталог, който си натрупал през годините?
Разбира се. Името ми е Лоренцо Абатоар. От 2008 г. насам работя като аудио инженер и звуков артист. Никога не съм учил музика, винаги съм се интересувал повече от микрофоните, амплификацията и звукозаписа на възможно най-странните звуци, които мога да открия. Никога не съм се ограничавал и съм работил с много различни артисти – от нойз сцената до театъра.
В миналото съм срещал твоето има покрай проекти като Nascitari, които изследваха доста по-агресивни, шумни и статични звукови територии. Към момента изглежда, че обитаваш по-спокоен, но все така динамичен музикален свят. Какво взе от нойз музиката, което продължаваш да прилагаш в работата си?
В общи линии всичко. В момента за мен няма особена разлика между нойз и другите жанрове. Когато започнах Nascitari за мен беше важно да се науча да се изразявам [със звук] и шумовата музика беше най-лесния начин да го направя, но в същото време това ме ограничаваше. Нека кажем, че все още свиря нойз, но без дисторжън педали.
Можеш ли да ни разкажеш повече за последния си албум “Mess (Akt IV)”, издаден на плоча през 2024 г. от лейбъла Planam?
Най-новият ми албум се роди по време на резиденция в пространството Nub, в италианския град Пистоя през 2023 г. След като проведох някои проучвания върху звука от дишане реших да комбинирам движение с различни техники на дишане, за да видя как си взаимодействат. За целта изградихме дървени панели, които очертаха някакъв път, по който мога да се движа и дишам. Можете да го видите на обложката на албума.
По време на турне импровизираш ли или представяш материал от актуалните си издания?
И двете. Харесва ми да работя по някаква предварителна структура на живото изпълнение като винаги оставям място за импровизация.
Този път пътуваш сам, но през годините си участвал в различни колаборации, кои са някои от най-любимите ти и успявал ли си да постигнеш велика синергия с някой определен артист?
Много обичам да си сътруднича с различни артисти и с всички тях успявам да се сработя страхотно. Помня едно много добро многоканално изпълнение с моя приятел Франсиско Мейрино (Francisco Meirino) в Милано през 2022. Най-странната колаборация, в която съм участвал беше с Херман Коп (Hermann Kopp), който е познат с работата си по саундтрака на филма „Nekromantik”. Двамата работихме заедно по странни психологически концепции под името Psicopompo.
Миналата година взе участие в Noise Istanbul, заедно с редица страхотни артисти, включително Стефан Голдман, сега ти предстои да посетиш София. Това първите ти пътешествия до Източна Европа ли са? Кои са някои от най-вълнуващите места, където си бил с музиката си?
Noise Istanbul беше невероятно преживяване, страхотна програма и страхотен град, един от любимите ми. Преди доста години съм бил в Полша, свирил съм и в Прага, Братислава, Вилнюс и Будапеща. Това ще бъде първият ми път в София. Много е трудно да кажа кое място, на което съм бил е най-вълнуващото.
В интернет има много видеоклипове от твои концерти, но може ли да ни разкажеш какво представлява студийният ти процес? Какъв тип работа предхожда създаването на един албум като “Mess (Akt IV)” с всичките му нюанси, пространство и динамика?
От техническа гледна точка, моят студиен процес е много праволинеен. Просто свързвам няколко микрофона към звуковата си карта и започвам да записвам. Според мен, трудната част е да реша какво искам да записвам и защо. Обикновено започвам с някаква случайна идея или ситуация.
Например, преди няколко години независимата станция Fango Radio ме поканиха да участвам в една тяхна компилация, но нямах със себе си никакво оборудване, затова реших да използвам само звуците от собственото си дишане и всъщност това беше началото на целия процес, който ме доведе до последния ми албум.
Твоята работа е силно вдъхновена от звуковата поезия, какви са другите ти влияния? Би ли ни препоръчал конкретни артисти, които ще ни помогнат по-добре да разберем твоята собствена музика?
О, трябва да ви предупредя, моите вдъхновения са изключително еклектични. Кърт Кобейн е на върха на моя списък, заради начина, по които използва гласа си, но и заради начина, по който пише текстовете си. Мисля, че той беше впечатляваш на много различни нива. Разбира се, това не помага да разберете по-добре музиката ми хаха. Може би е по-добре да кажа, че Фредерик-Анри Шопен също е голямо вдъхновение за мен.
Живееш в Торино, част от Италия, за чиято сцена не знаем почти нищо, би ли споделил някои от любимите си местни артисти, музиканти, клубове и т.н.?
Да, повечето хора не знаят много за сцената в Торино, но тук има много страхотни артисти, които ме вдъхновяват. Сред фаворитите ми са Father Murphy, Езио Пиерматей (Ezio Piermattei), Франческо Кавалиере (Francesco Cavaliere) и Елиша Морнингстар (Elisha Morningstar). В Торино са активни няколко окупационни движения, които през годините са създавали различни колективи, места и независими радио станции, сред които Radio Blackout, които са активни и до днес и организират повечето нойз концерти в града, затова силно препоръчвам да се запознаете с тях.
Освен Лоренцо Абатоар, на 14 февруари ще може да чуете на живо и сбогом хиляди. Мястото е Фабрика Автономия, входът е свободно дарение. Фейсбук събитието е тук.
