Обичаме да мразим Йоко Оно.
Нисичката японка със стържещия глас и претенциите за изкуство, която в края на 60-те омагьоса Ленън с бележката „дишай“, а Бийтълс се разпаднаха малко след това (тук чувам дружното: случайност? не мисля!)
Все ни се иска да свързваме края на бандата с нея. Друго си е да сочим с пръст външен виновник. Но пък за краищата на любими връзки (любовни, приятелски, музикални и каквито се сетите) зрялото познание е, че вини няма. А и трудно можеш да удържиш заедно четири момчета, които за краткото време на ранните си двайсет години случват цяла една епоха на света и на самите себе си. (Джордж Харисън е на 21, когато покоряват Америка. Аз съм на 22 и все още трудно успявам да покоря мързела си за събуждане навреме.)
Йоко Оно обаче, дори да не я товарим с такива тежки отговорности като убийства на култови групи, си остава забележително противоречива особа по множество други начини. Днес ми е любопитна за изследване с начина, по който спасява брака си с Ленън.
1973г. Вторият солов албум на Джон е претърпял неуспех. Във връзката им с Оно се усеща изтощение. Общият им бизнес тежи. Ленън е започнал и да се заглежда по други жени. И Йоко решава – необходимо е да се разделят, а той да заживее с друга. Така ще си припомнят що значи то свободно дишане. Естествено, че властната японка ще избере дори коя жена конкретно да има честта да споделя легло и дом с Ленън. Мей Панг, младичката им, красива асистентка. А Мей Панг няма как да откаже (не е изненада едно впечатлително 24-годишно момиче, работещо в такава близост до Ленън, да се окаже тайно влюбено в него). За Джон не е нужно да се чудим – Йоко от самото начало си има една нездравословна власт над него.
Парадокс: да дадеш свобода на любимия, но като контролираш дори избора му на партньорка.
Между 1973 и началото на 1975г. Ленън изживява своя „изгубен уикенд“. Сам го нарича така. Ако вярваме на интервютата му (а и на запазените спомени за дивата му злоупотреба с алкохол от онова време), не е точно светъл период. Йоко му липсва (макар че й звъни да я чува всеки ден). Обаче това са месеци на прекрасно творене – създава албумите ‘Mind Games,’ ‘Walls and Bridges’ и ‘Rock ‘n’ Roll’. Общува интензивно с Пол, Ринго и Джордж (даже се случва да свири с някои от тях един-два пъти по различни поводи). Завърта се отново прелитащата мисъл за повторно събиране на Бийтълс (тук трепва сърцето на всеки фен и най-горчивосладката мисъл „какво, ако…“ изскача в съзнанието). Мей Панг, кротка, интелигентна и хубава, го обгрижва и дарява със спокойствие. А момичето освен това снима, много.
Документира в цвят две години, през които Джон ще поднови връзката със сина си Джулиян (разкъсана, след като напуска първата си съпруга Синтия заради Йоко), през които Джон ще възвърне вдъхновението си. От този период ни е последният общ кадър на Джон и Пол – може би запазил тяхната последна среща; както и снимката на момента, в който Ленън подписва окончателното юридическо споразумение за края на Бийтълс (и по думите на Мей – усеща се, че той изпитва тъга докато поставя подписа си. От онази мила тъга, която ни хваща за гърлото всички, щом най-сетне пуснем обич, която си е заминала по естествения ред доста по-рано, но пък с която сме си случили много).
В крайна сметка самият Ленън ще каже, спомняйки си за времето с Мей: „Може би тогава бях по-щастлив от когато и да било. Обичах тази жена (Панг), създадох малко красива музика (…)“.
1975 г. обаче настъпва и Джон се връща при Йоко. Поета е голяма глътка въздух, двамата са се подредили далеч един от друг. Да обичаш е флуидно понятие. Край на изгубения уикенд, идат петте години, в които Ленън ще е „домакиня“, ще меси домашен хляб в апартамента им край Сентръл Парк и ще се грижи за малкия им син Шон, докато Оно върти бизнеса. А после, знаем – концентрацията на тези няколко години семейна идилия ще избухне в албума „Double Fantasy“ (1980г.) – албумът-завръщане, подарен ни дни преди Марк Чапмън да отнеме Ленън от света.
* * *
Понякога, при ново запознанство, прибягвам до най-идиотския начин да науча нещо за човека отсреща – питам кой е любимият му Бийтълс. Наскоро при подобен случай ми отговориха с Ленън – безспорно най-противоречивата фигура сред четирите момчета, понякога откровена свиня в личните си отношения (например с първата си съпруга и големия си син), но пък огромен талант и движещата сила зад това въобще да ги има Бийтълс. Обаче не всички тези неща бяха причината моят събеседник да посочи Джон – а фактът, че Ленън обича Йоко (еднакво неприятна на всички ни) и си следва тази обич съвсем безстрашно. После пък си поговорихме за изгубения уикенд – и как то всъщност любовта и връзките са много повече от праволинейната идея в кутийка, с която всички стартираме.
Тук ви оставям. Изводи няма – само споделянето на една от многото истории в митологията на Бийтълс.
П.П. Моят любим Бийтълс е Джордж Харисън. Но за него – следващия път.
Прочети тук: Историята на първият басист на Beatles – Стюарт Сътклиф, който си тръгна на 22…
