★★★★★✰
Leaver – Head home: дебютен албум на българското дуо в лимитиран тираж от 100 касети, издадено от Amek & Serpent Eve Records.
Head Home на българското дуо Leaver малко или много беляза последния един месец за мен. Имах възможност да чуя парчетата веднага след като са мастерирани от от румънския саунд-гуру Marius Costache и някак си албумът си остана в плейъра. Оставих вратата открехната и позволих на парчетата да влязат и да се настанят удобно там някъде в несъзнаваното, в последователността, отредена от създателите им. Моето ревю на Head Home започва така – с един файл с дължина 24:48 минути, в който се съдържат осемте композиции на Ангел и Даниел. Днес, ден след официалното представяне, държа в ръцете си и физическия носител – красива черна касета с красива черна обложка.
Разбира се, предпочитам тленното очарование на касетата. „Завръщането“ на аудио формата от детството и началото на формирането на музикалния ми вкус и възприятие е свеж полъх и малко или много променя играта. Щастлив съм все по-често и все по-устойчиво да отделям от времето си, просто за да седна и слушам.
Не просто нещо да шуми, докато правя нещо друго, а да седя и да слушам, докато обърна страната. Крехката природа на аудио касетите има особено очарование, което се усеща и в албума на Leaver. Защото това е албум, мислен и записван с идеята, че правилният носител за него е касетата. Не защото няма да звучи и изглежда добре на винил. Не защото се губи чак толкова голяма част от обаянието, докато го слушам дигитално. Просто музиката и атмосферата понася обилна доза от естественото стареене и промяна на качеството на звука – представям си, че след 200 слушания или след 5 години тази лента ще звучи различно, и това е интересно. Собствената атмосфера на магнитната лента е имплантирана в микса на този албум.
Сигурно съм малко луд. Сигурно и Leaver са малко луди. Но не е ли и този свят малко луд?
Sometimes I talk to people
Who have no voice
Осем композиции, които спокойно могат да се възприемат като една дълга пиеса. Част от корените на Leaver са именно в експерименталния звук и дроуна е интегрална част от атмосферата, прекъсван (или по-скоро допълван) от деликатни куплети и чисти акорди на китара. Ключовата дума е минимализъм, в албума има достатъчно въздух. Звуците, вплетени в тези композиции, са пестеливи и тихи, карат те да се заслушаш повече, за да не изпуснеш нещо. Или за да намериш нещо.
Long days
Blank nights
White stairs
No lights
Вокалите на Даниел Дончов звучат крехко, на ръба на пречупването, и превръщат текстовете в инструмент, деликатна следа в пясъка, полъх на вятъра… Китарите са леко приглушени, без бляскави ефекти, мелодиите – обрани. Електронните звуци са органични и градят въздушни кули, но остават някак във фона, за да дадат път на посланието на текстовете там, където ги има.
Head Home е важен албум. Важен е не с друго, а със сериозността и категоричността, с който е написан, продуциран и издаден. Двама души имат нещо за казване, и вместо да се пуснат по течението или да се самоизяждат от съмнения, постоянно напомняни от монотонния Есхилов хор на масовия вкус, те просто го казват. Leaver често са определяни като комбинация от дроун звучене и singer-songwriter подход. Слушам Head Home и си мисля, че всъщност и двете определения са ненужни.
Leaver правят музика на свой собствен език, и тази музика ме води на места. Това е достатъчно.
5/6
Ревю: Иван Шентов
Чуй целия албум и си купи касета от тук.
Прочети репортажа от представянето на Head Home в София заедно с Trysth и Илко Биров.
Leaver тръгват на турне в Англия, за да представят албума. Виж повече информация и всички дати тук.
