Жан Баптист Райнхарт — Джанго е един от най-великите китаристи на всички времена. Въпреки липсата на абсолютни стойности в музиката малцина оспорват мястото му на върха.
Създал е куп джаз стандарти („Minor Swing“, „Tears“, „Belleville“, „Djangology“, „Nuages“), легенди и нови китарни техники. Развил е инструментът както малко преди него и се смята, че е първият европейски музикант повлиял американския джаз.
Джанго е в основата на цял стил „Gypsy Jazz„, в който барабаните са заменени от две ритъм китари. Маниерът му на свирене става известен като „gypsy swing“ и „le jazz hot“ .
Роден е в Белгия на 23 януари 1910 година в караваната на семейството на френски цигани от групата на Манушите. Баща му е музикант, майка му – танцьорка.
Джанго прекарва по-голямата част от детството си край Париж, като свири от малък – минава през цигулка и банджо. Още като 13-годишен започва да изнася концерти, но така и не се научава да използва ноти.
На цигански прякорът му означава „Събудих се“.
Джанго никога не е носил костюм или живял в истинска къща преди да стане на 20 години. Често избира компанията на някои съмнителни „братовчеди“ за гуляй и пропуска концертите си. Джанго е щастлив само с китара и на път.
Джанго и пожара
Едва 18-годишен Джанго пострадва тежко при пожар, който сам е причинил по невнимание. Връща се след свирене късно през нощта и влиза в караваната, в която живеят заедно с първата си жена. По невнимание събаря свещ върху хартиени цветя, направени от жена му, и стихията тръгва.
Получава много тежки изгаряния. Десният му крак е парализиран, а два пръста на лявата ръка са силно обгорени. Лекарите искат дори да му ампутират крака, но той отказва.
Малко по-късно прохожда, но травмата на ръката му обаче не се възстановява и губи два от пръстите си. Въпреки че всички са скептични, че някога отново ще може да свири, той се връща към китарата, като създава изцяло нова техника.
Джанго и джаза
Малко след пожара той чува за пръв път американски джаз и е силно впечатлен от Луис Армстронг.
Среща цигуларят Стефан Грапели и започват да работят заедно, като събират бандата „Quintette du Hot Club de Francе“. През 30-те години те са много активни и стават звезди за времето. Отделно Джанго свири и с много американски джазмени.
Втората световна война обаче разделя групата. Джанго за разлика от много други цигани оцелява, покровителстван от нацисти любители на джаза. В същото време има и истории според които е отказвал чудовищни суми и не се е съгласил да свири за нацистите.
По това време излиза от рамките на джаза и композира други произведения.
След войната той се събира с Грапели и през 1946 година двамата заминават на турне в САЩ. По това време Дюк Елингтън кани бандата му на турне, но той не казва на останалите и се присъединява сам към великия джазмен.
Интересна случка е, че заминава за САЩ без китара, тъй като смята, че лютиерите ще се бият кой да му подари инструменти. Очакванията му обаче не се сбъдват и в крайна сметка е принуден сам да си купи китара.
След като се завръща във Франция започват проблемите му с живота. Често се явява на концерти без китара, понякога отказва да стане от леглото цял ден и си създава лоша репутация.
Въпреки това до края на живота си не спира да свири. Умира на 43 години от мозъчен хематом.
Синът му Бабик продължава по пътя му и става убийствен китарист.
Още от джаз поредицата на Лунатик:
Чарли Паркър: Сакс, наркотици и джаз
Майлс Дейвис: Джазът е големият брат на революцията
Punk Jazz: Трагичният живот на най-великия басист
Чет Бейкър – да се извисяваш падайки
Гец/Жилберто: Бащите на Боса нова и един джаз албум на първо място в поп класациите
