„La corrispondenza“ (2016) на италианския режисьор Джузепе Торнаторе разказва любовната история на професора по астрофизика Ед (Джеръми Айрънс) и неговата студентка Ейми (Олга Куриленко).
Той е ”галактика, пълна с непознати звезди”, а тя – камикадзе. Бягат един в друг.
Заедно са от шест години, но са принудени от обстоятелствата да общуват от дистанция с имейли, телеграми, картички, видеочатове, пратки с дискове и други изненади.
Кореспонденцията не спира дори когато Ейми случайно научава на научен форум, че любимият й е починал.
Тръгвайки по следите на мистериозните съобщения, тя се впуска в магическо приключение отвъд времето и пространството.
Емпатия, отдаденост и всекидневно вълшебството сплитат завладяваща приказка за любов и загуба много отвъд баналния исконен стремеж към безсмъртие.
Прелестните пейзажи от Великобритания, Шотландия и италианския остров Борго Вентозо, както и музиката на Енио Мориконе, допълват чувствителността на филма.
Един от най-изисканите актьори на съвремието си Джеръми Айрънс е най-естественият избор за главната роля, а Олга Куриленко разбива всички резерви към таланта си на малки прахчета, които вятърът отнася над спокойните води.
Торнаторе мисли филма повече от 20 години. И разни техно-маниаци с това обясняват, че в него се използвани остарели технологии като дискове вместо флашки, текстови съобщения вместо скайп и Фейсбук, но това няма никакво значение.
Защото само от теб зависи дали ще спреш да си говориш с някой, дори и той/тя да си отиде.