Последни
Home / Избрани / Какво е шум? Интервю със сбогом хиляди, krāllār, niandraz
Какво е шум? Интервю със сбогом хиляди, krāllār, niandraz

Какво е шум? Интервю със сбогом хиляди, krāllār, niandraz

Във Фабрика Автономия на 04/06 от 19:00 ще се състои един изключителен концерт, за който си мисля постоянно откакто разбрах, че ще се случи. В него ще участват трима артисти творящи в дебрите на експерименталната музиката. Ще чуем сбогом хиляди, който завоалира с мистика, krāllār, който е отрезвяващо жесток и niandraz, която впечатлява със сурова емоционалност. Реших, че искам да се поинтересувам какво стои зад тяхното творчество и да разбера от тях как да се настроя за концерта. В този по-разчупен вариант на интервю им задавах общи въпроси, а те отговоряха всеки за себе си. 

Едно интервю на Йоанна Ласкова

Какво е сбогом хиляди? Какво е krāllār? Какво е niandraz? 

сбогом хиляди:

Сбогом Хиляди е събуждане и заспиване. То е ключ, портата и двете страни. Един проект посветен на обичта ми към експериментирането и изследването на всевъзможни граници. Силно повлиян съм от идеята за прехода и промяната. Животът ни е едно постоянно трансмутиране от едно нещо в друго. Няма константи. Това понякога е дяволски плашещо, друг път напълно освобождаващо. Опитвам се да уловя тези междинни състояние, колкото и дребни да са те, и да ги опиша, най-вече с музика. 

krāllār:

В последните години krāllār е убежище за моите търсения в областта на ембиънт и дрон музиката. Някъде в началото на 2015 имаше един период, в който нямах активна група, но имах вътрешен натиск да правя някаква музика. От това, и редица други ограничения, се роди тая безумна идея за самостоятелен „нойз“ проект, в рамките на който да пробвам различни техники.

В крайна сметка това почти ми спаси живота, защото успях да се върна към активното правене на музика и това доведе до започването на основния ми проект – Feedbacker, който е малко по-близо до конвенционална рок група. В различни периоди това е по-активен проект, но като самостоятелен такъв имам лукса да се занимавам с този тип експерименти когато имам нужда, или когато имам възможност да работя заедно с други звукови артисти.

Като цяло този проект стана нещо повече от това, което очаквах… за тези няколко години успях да запиша и издам албуми за най-яките български лейбъли в тази сфера – Amek и Mahorka, както и за някои чуждестранни като Gravity’s Rainbow и Vaagner.

niandraz:

Niandraz е първият псевдоним, под който започнах да споделям музиката, която създавам. 

Не се съмнявам, че хора, като вас, занимаващи се с толкова интензивна и еклектична музика са сериозни меломани. Разкажете за слушателските си навици. Как обичате да слушате музика? 

сбогом хиляди:

Обичам да се потапям колкото се може повече в слушането. Намирам го за изключително обогатяващо. Не обичам да върша други дейности, докато слушам. Разбира се не всяка музика те предразполага да я слушаш сам на слушалки в тъмна стая. Не е и нужно. Има музика, която е най-добре да се споделя. За такива случаи си подбирам компанията внимателно.

krāllār:

Продължавам най-много да ценя слушането на музика на живо, заради непосредствеността на момента. Вълнува ме слушането на музика от физически носител, отчасти заради това, че съм въвлечен и в записването, и в издаването на музика… обаче е 21 век и интернет съществува, така че най-голямата част от новата музика, която слушам идва от там. Понякога влизам в серия да търся нов звук, и перфектната среда за това са платформи като Bandcamp.

niandraz:

Имам редовната тенденция да слушам една и съща песен повторно с часове, дори и дни. Обичам да слушам музика постоянно, но сега се уча да си давам почивки. Ако говорим за жанрове – слушам предимно метъл, рап и дарк ембиънт. Трудно ще споделя имена на групи и артисти, защото със сигурност ще забравя някои много важни.

Работейки с различни ефекти, инструменти и техники, арсеналът на експерименталния артист винаги трябва да е богат и обновен. Част от играта е. Когато правиш музиката идва ли момент в който си казваш “това е прекалено” или “това не е музика”?Кога успяваш да кажеш “стига толкова”? Какво за теб е шум? Кога шумът спира да бъде приятен?

сбогом хиляди:

Вече няколко пъти ми се случва да правя нещо, което считам, че прекрачва границата и го оставям. След време ми попада отново и може би поради някакъв таен процес на музикалната ферментация вече ми се струва интересно. Използвам думата ферментация не случайно, понеже това е процес, който може да се случи и без намесата на човек. Като правя музика се опитвам да не и преча да се случи, а само да я “бутилирам”. В този смисъл шумът е нещо, което се научаваш да култивираш и с времето развиваш добър вкус. 

А в по-обикновения смисъл на думата “шум” съм забелязал, че харесвам да откривам звукови текстури в околната си среда и да ги записвам или имитирам в музиката си, като например тръгването на влак или приглушен разговор в далечината. 

krāllār:

Голяма част от времето търся баланс. Изобщо в музика, която е доста освободена от форма и практически неограничена откъм изразни средства, е много лесно да влезеш в крайности и да се завъртиш в безплодни експерименти. Голяма част от процеса ми е да надмогна егото и да се подчиня на музиката, а не на инструмента например. Смятам, че в това отношение прогресът е очевиден, ранните ми неща бяха супер шумни и неполирани, направо брутални, а процесът – доста по-наивен.

Моите търсения в дрон и ембиънт музиката са много свързани с градската среда, която е с високи нива на шумово замърсяване. Това често може да се възприема като неприятно, но за мен има градски и индустриални шумове, които имат почти успокояващо качество.

Рядко използвам звук или шум, ако в него няма определено музикално качество. В този смисъл за krāllār шумът е по-скоро инструмент, който е изваден от един контекст и поставен в друга, концептуална среда, много по-близка до cut-up поезията и експерименталният филм, отколкото с конвенционалната музикална композиция.

niandraz:

Рядко мисля за това, което правя, особено ако е в самото му случване. Едно от нещата, които харесвам в своя процес е това, че преобладава спонтанното и интуитивното, като мисловната част идва чак в момента на преслушване на записа…”Какво за теб е шум?” Възможността да се заслушаш и да чуеш нещо ново и различно.

Въпрос към сбогом хиляди:

На последния концерт на Сбогом Хиляди се прожектираше авторски експериментален филм и на сцената имаше танцьори в интересни костюми. Познавайки дори бегло Сбогом Хиляди човек не може да не забележи една много конкретна естетика, дори бих казала драматургия и театралност. Повечето нойз/ембиънт/дрон/експериментални артисти излизат на сцена възможно най-неутрално изглеждащи и избират минималистична визия. Откъде се ражда твоята естетика?

сбогом хиляди:

Харесвам да обличам музиката в метафори и символи. Внимавам много, когато го правя понеже човешкия ум е чувствителен към подобни неща. Когато използваме думи има място за неразбиране и грешки. Когато използваме символи, човек е беззащитен. 

За мен атмосферичната музика се нуждае от контекст. Контекстът са визуални кодове, които разпознаваме подсъзнателно и първосигнално. Това допринася за цялостното преживяване. От там идва театралния елемент. Така показвам и отношение към себе си, изкуството, което правя и публиката. Искам сбогом хиляди да е поразяващо сетивата преживяване, а не фонов шум. 

Това е и начин да включа приятели в иначе солов проект. Работата с хора ми е изключително приятна и ми липсва със сбогом хиляди. В процеса на обменяне на идеи винаги изниква нещо, за което сам не бих се сетил.

Цялостната ми естетика ивда от много конкретно състояние, в което искам да вкарам слушателя. Това е чувство често трае миг и лесно се забравя. Но аз откривам жестока красота в това и искам да разпъна този миг с размерите на аудио-визуален пърформанс.

Въпрос към krāllār:

Последния ти албум 4-track sessions е композиран от двa 20 минутни трака. В описанието да албума в bandcamp пише, че е напълно импровизиран. Разкажи ни за процеса ти докато ги правеше. Какво е да правиш музика по този спонтанен начин и предпочиташ ли го?

krāllār:

Изходния материал за повечето ми неща е резултат от импровизации, но докато се стигне до самото свирене има доста дълъг процес на създаване на определени звуци, изработката на лупове, самия signal chain, който се променя постоянно…

В случая с изданието, което споменаваш, просто бях в шибано настроение, седнах и направих две сесии с един малък 4-track колкото да убия два часа. След няколко месеца намерих касетите и реших да ги дигитализирам. В тези два трака постпродукция почти липсва, но ми хареса звука и настроението, така че просто ги оставих намира.

Въпрос към niandraz:

Имаш колаборации с няколко артиста, включително Иван Шопов, който е стабилна фигура в българската сцена. Музиката ти обаче е силно интровертна. Създава ли трудности правенето на музика с хора и предпочиташ ли да работиш сама?

niandraz:

Бих се определила като “социален интроверт”, което би обяснило противоречието.

Човекът, който съм, когато правя музика сама е различен от този, който съществува в социалната среда. Междувременно, обичам да колаборирам с приятели и нови хора – това не е ли чудесен повод да опознаеш някого? 

Музикалните колаборации са невероятни, защото от всеки участник се извлича нещо, което сякаш той не може да извлече изцяло сам в процеса. За пример мога да дам поредната ни колаборация с mønølith и bogzar, която предстои да споделим скоро. Ако направим сравниение между всеки от тримата артисти поотделно, изглежда сякаш няма допирна точка в музиката, която правим. И все пак – ето ни, направили сме песен, където всеки е излял нещо в унисон с останалите. Ако не колаборирам с mønølith, надали би излезнал “такъв мой текст” или такъв подход във вокалите, които правя за неговите инструментали. Смятам, че текстовете на bogzar поемат в друга посока, когато колаборираме заедно. Толкова е яко да гледаш как всеки хвърля светлина в различен ъгъл от другия. 

Колаборирала съм дистанционно, но междувременно това да се събирам с хора и да свирим е мое любимо нещо. Самият обмен в процеса за мен е изключително интригуващ – често не знаеш в каква посока ще поеме какво ще излезе. “Тих стон” колаборацията с XI-N е композиция, създадена от запис на наш jam session. 

Артистие споденилха, че макар бъдещето да е винаги неясно те имат своите планове за него. Krāllār напоследък включва повече традиционни инструменти, като китара в сетовете си наживо, което до момента не си е позволявал. Сбогом Хиляди работи по албум от миналата зима и няма търпение да прави повече концерти. Niandraz пък е готова вече с два албума: “Сумрак”, който е предимно на български: ще можем да чуем песни от него на предстоящия концерт и “Blue Everyday”, който се състои от 11 трака, някои от който са първите и публикувани песни. 

И тримата изразиха позитивни емоции един за друг и че нямат търпение да видят какво са приготвили останалите за концерта.

Очакват ви на 04/06 във Фабрика Автономия в 19:00. Предупреждават ви да сте точни.