Дали нивото на интелигентност е свързано с употребата на наркотици е интересна хипотеза, която набира популярност през последните години. Не е доказано има ли пряка връзка между двете, но пък историята дава доста примери в това отношение. Едни от най-великите научни открития са направени именно под влиянието на наркотици. Ето и 10 от най-влиятелните умове в историята и техните любими дроги.
Зигмунд Фройд – кокаин
За Фройд кокаина е бил нещо повече от удоволствие. Той го разглежда като едно истинско чудо на наркотиците и в продължение на много години е бил голям привърженик на използването му.
В писмо, написано до годеницата си Марта, Фройд пише: „Ако всичко върви добре, аз ще напиша есе относно кокаина и очаквам, че ще спечели своето място в терапевтиката заедно с морфина, но превъзхождайки го. Взимам много малки дози от него редовно срещу депресия и срещу лошо храносмилане с голям успех. “
През 1884 година излиза рецензията на Фройд „Uber Coca“, в която коката за първи път е предложена като терапевтично средство.
Днес вече е известно, че замяната на морфин с кокаин е контрапродуктивна, но концепцията за заменяемостта на двете средства съществува благодарение на него.
Франсис Крик – LSD
Откривателят на двойната спирална структура на ДНК Франсис Крик е споделял, че е направил революционното си откритие под влиянието на LSD, което приемал за ободряване и стимулиране на паметта по време на тежките и продължителни проучвания.
Томас Едисън – кокаинови еликсири
През 1863 г. френският химик Анджело Мариани създал Vin Mariani, френско вино бордо, което било обработвано с кокаинови листа.
Един от многобройните почитатели на този еликсир е Томас Едисън, който се счита за един от най-продуктивните изобретатели на своето време.
Пал Ердьош – амфетамини
Гениалният математик Пал Ердьош е известен със своята хиперактивност и способността му да работи по 19 часа на ден, дори на стари години. Самият той признава, че тайната се крие в употребата на амфетамини.
Негов близък колега и приятел Роналд Грахъм е обезпокоен от пристрастеността на Ердьош към наркотиците и решава да го предизвика като се хване с него на бас за 500 долара, че не може да откаже амфетамините за месец.
Ердьош се съгласил и успял да не докосне наркотиците за месец.
След като си получил парите той заявил: „Показа ми, че не съм зависим, но не съм свършил никаква работа през това време. Ставах сутрин и се взирах в белия лист. Никакви идеи не ми идваха в главата, сякаш бях обикновен човек. Ти върна математиката един месец назад.“
Стив Джобс – LSD
За Стив Джобс LSD е голяма работа. Колко голяма? Джобс смята, че да опита наркотика през 1960 година е едно от двете или трите най-важни неща в живота му.
Той също така смята, че хората около него не са разбирали начина му на мислене заради това, че не са експериментирали с наркотици. Тази негова теза е развита и в една от биографиите му, където той споделя, че недостигът на въображение у Бил Гейтс се дължи на липсата на опит с халюциногените.
”Бил просто няма въображение и никога не е създал нещо, което ме кара да мисля, че той се чувства много по-добре с филантропията, отколкото с технологията. Той просто безсрамно е впрягал нечии друг идеи“, кометира Джобс.
„Той щеше да бъде много по-широкоскроен човек, ако беше опитал поне веднъж LSD като млад”, казва Джобс.
Бил Гейтс – LSD
Комичното е, че Бил Гейтс всъщност е взимал LSD. В интервю за Плейбой през 1994 година той признава, че е експериментирал с наркотиците преди 25-тата си година.
”Младият ум може да се справи с разни глуповати постъпки, които за човек на моята възраст вече смятам, че не са редни. С напредване на възрастта човек не бива да натоварва тялото си с какво ли не, като недостиг на сън…”.
Джон Лили – LSD и кетамини
Американският лекар и психоналитик Джон Лили, известен с изследванията си за съзнанието, също дължи своите открития на честата употреба на LSD и кетамини.
Той създава така наречения Самадхи танк – тъмна, звукоизолирана кабина, в която се поставя много солена, топла вода, в която човек може да лежи часове, намирайки се сензорна изолация.
Това изобретение е използвано от него, негови колеги, а по-късно се разпространява по цял свят, като средство за медитация.
Лили създаваи център, занимаващ се с изследването на комуникацията между хора и делфини.
Ричард Файнман – LSD, марихуана, кетамини
Физикът Ричард Файнман има изключително предпазлив опит с наркотиците, основно поради страх да не навредят сериозно на ума му.
Така например той спрял алкохола, когато усетил признаци на зависимост.
„Толкова много се забавлявам докато размишлявам, че не бих искал да унищожа тази невероятна машина, която прави живота толкова красив. Поради същата причина, преди време, се отказах да си правя каквито и да е експерименти с LSD, въпреки голямото си любопитство към халюциногените“, казва той.
Кари Мулис – LSD
Откривателят на полимеразната верижна реакция и носител на Нобелова награда за химия Кари Мулис също е сред почитателите на LSD.
През септември 1994 година в сп. California Monthly Мулис споделя че е взимал немалки дози LSD. През 60-те и 70-те самият той обяснява, как един от най-важните експериментални курсове, които е правил е именно приемът на LSD.
Няколко години по-късно BBC публикува документален филм за халюциногените, в който Мулис казва:
„Ами ако не бях взимал никога LSD, дали някога щях да измисля полимеразната верижна реакция?“ На което си отговаря сам: „Не знам. Съмнявам се. Сериозно се съмнявам“.
Карл Сейгън – Марихуана
Видният астрофизик и космолог Карл Сейгън не само е пушил марихуана редовно, но и я защитавал доста ревностно, макар и не толкова публично колкото други личности в този списък, потвърждавайки нейните положителни интелектуални свойства.
През 1971 година, той помогнал за издаването на книгата „Преосмисляне на марихуаната“, която разглежда ползите от употребата й.
По Salon
