Луи (Гаспaр Улие) е млад и успял писател, който е неизлечимо болен. След 12-годишно отсъствие той се връща при семейството си, за да се сбогува.
У дома обаче семейните вражди са на няколко фронта. Майката му ( Натали Бай) е леко изперкала от възрастта, но чувствена и грижовна жена, която държи семейството да не се разпадне.
Луи почти не се познава с малката си сестра ( Леа Сейду), която се чувства изоставена от него, а по-големият му брат (Венсан Касел)изпитва неувереност и раздразнение в негово присъствие, които често избиват в бруталност.
Съпругата на брат му (Марион Котияр) балансира напрежението и на моменти успява да овладее мъжа си.
В тази компания емоциите и напрежението могат се режат с нож. Понякога стигат до истерия и паника.
Всички знаят, че нещо не е наред, очакват, че Луи скоро пак ще изчезне за дълго, а той така и не може да им каже истината.
Луи, който е на ръба на нервна криза, иска да оправи нещата на тръгване, да се разбере с близките си, да излекува раните, които им е причинил, и всички заедно да намерят покой, но животът не забавя ход.
Той обаче отваря пролука за едно последно пътуване към старата къща, към някогашната му любов и детската вяра в доброто.
“Toва е само краят на света” ( Juste La Fin Du Monde) на Ксавие Долан е едно представление за живота и за смъртта в края му. Филм за семейството, изгубените дни, детството и любовта. За прошката и необратимото.
Филмът е по пиеса на Жан Люк Лагарс, който почива през 1995 година след усложнения от СПИН.
