„Jugband Blues“ е последната песен от втория албум на Пинк Флойд, A Saucerful of Secrets, издаден през 1968 година.
Тя е единствената композиция от албума, написана и изпята от Сид Барет, за разлика от дебютния The Piper at the Gates of Dawn (1967), почти изцяло обладан от първия вокалист на групата.
Като гост-изпълнител е поканен Оркестърът на Армията на спасението на Великобритания, като единственото напътствие, което е дадено на музикантите от Барет, е да свирят каквото си искат.
Част от музикалната тема към края на песента, изпълнена от брас секцията, се появява по-късно и е доразвита в Atom Heart Mother.
За много хора „Jugband Blues“ е прощалната дума на Барет както към Флойд, така и към здравия разум и музиката, ала поне за последното това не е съвсем вярно, като се имат предвид издадените от него през 1970 солови албуми The Madcap Laughs и Barrett.
„Jugband Blues“
It’s awfully considerate of you to think of me here
And I’m much obliged to you for making it clear
That I’m not here
And I never knew we could be so thick
And I never knew the moon could be so blue
And I’m grateful that you threw away my old shoes
And brought me here instead dressed in red
And I’m wondering who could be writing this song
I don’t care if the sun don’t shine
And I don’t care if nothing is mine
And I don’t care if I’m nervous with you
I’ll do my loving in the winter
And the sea isn’t green
And I love the queen
And what exactly is a dream
And what exactly is a joke
