Джой (Joy), чието име в превод означава “радост“ е от тези хора, които обичат да изобретяват неща и го прави от малка – строи кукленски хартиени замъци и мечтае за приказно бъдеще. Като голяма обаче води сравнително безрадостен живот в забързаното й ежедневие и грижите за собствените й деца, бившия й мъж, който е приютила в мазето, майка й – препарираната върху дивана и неизменно гледаща сапунени сериали и баща й, който също е разведе с майка й, но периодично също приютява в къщата.
Историята на Джой – изобретателката на домакинския моп е разказана от нейната баба – Мими, която я подкрепя от малка да следва мечтите си.
Биографичната драма проследява трудния път на Джой, който извървява, за да патентова и пусне на пазара вещ, която днес всеки има в дома си, и трудно би повярвал колко труд и убеждаване е коствало това.
„Американската мечта“ не се натрапва прекалено, тъй като е разсеяна от силни човешки взаимоотношения.
Актьорската игра не блести с нещо особено, но главната героиня Дженифър Лоурънс (Джой) стои естествено и не преиграва, макар че ролята, в която влиза, по принцип дава голям потенциал за това. Колорит внася образът на баща й, чийто образ е поверен на великия Робърт де Ниро.
Брадли Купър влиза в ролята на Нейл Уолкър – властелинът на “телешопа“, за когото няма загадки как да бъде продадено нещо на американската домакиня.
Филмът на режисьора Дейвид Ръсел е гледаем и в него има атмосфера, но е далеч от шедьовър.
