„And all God’s angels beware. And all you judges beware, sons of chance take good care. For all the people out there, I’m not afraid anymore“.
„Unknown Pleasures“ е дебютът на Joy Division. 1979.
Убийствените редове на Иън Къртис и френетичният му глас, жестокият бас на Питър Хук, който пробива и най-гъстата мъгла, острите китари на Бърнард Съмнър и дръм-машината Стивън Морис.
39 минути чиста любов, гняв, агресия, отчаяние, нихилизъм и загубени изгреви.
Joy Division 1979, Rhino Entertainment
Joy Division записва „Unknown Pleasures“ през април в Strawberry Studios, а през юни албумът излиза през Factory Records. Продуцент на тавата е Мартин Хенет, който е работил и по албуми на John Cooper Clarke, New Order, The Stone Roses и други манчестърски герои.
To the centre of the city where all roads meet looking for you“
Един от номерата на Хенет бил да пусне климатиците в студиото на леден режим с обяснението, че ниските температури били подходящи за диабета на звукоинжинера Крис Нейджъл. Продуцентът е вкарал в тавата и много външни звуци – от разбиването на стъклена бутилка, до хрускане и записи през телефон.
Иън Къртис е записвал вокалите на тъмно. На един път.
Първоначално басистът Питър Хук обаче не е доволен от работата на продуцента Хенет. Басистът споделя, че е много разочарован от записа, „приличал на Pink Floyd“. Ханет обаче има друга версия. По думите му по време на записите музикантите не са спорили с него.
Все пак признава, че студийното време не е било достатъчно и ако е имало още часове, тавата е щяла да звучи по различен начин.
Според Тони Уилсън от Factory албумът е струвал 18 000 паунда.
По време на сесиите са записани още шест парчета, които не са влезли в албума – „Auto-suggestion“, „From Safety to Where…?“, „Exercise One“, „The Only Mistake“, „Walked In Line“ и „The Kill“.
Първоначално албумът няма комерсиален успех, а Factory дори не пуска сингли от него и го пуска в тираж от само 10 000 бройки.
Митичната обложка е дело на дизайнер Питър Савил (Peter Saville) и представлява изображение на радиовълни от първия наблюдаван пулсар* – PSR B1919+21. Стивън Морис е открил снимката в Cambridge Encyclopaedia of Science.
На обложката не присъства името на бандата и албума. Странно и велико решение за дебютен албум.
„I’ve got the spirit, but lose the feeling“
Според много критици и фенове това е най-великият пост пънк албум, въпреки че самите музиканти в Joy Division не са го харесвали. Смятали са, че записът е разводнил тежкия и мощен саунд от живите им изпълнения. Все пак сесиите са дали нещо полезно и на самата група – Питър Хук споделя, че тогава за пръв път е успял да чуе какво наистина пее Иън Къртис и какво свири Бърнард Съмнър.
„А“/Outside
1. „Disorder“
2. „Day of the Lords“
3. „Candidate“
4. „Insight“
5. „New Dawn Fades“
„B“/Inside
No. Title Length
6. „She’s Lost Control“
7. „Shadowplay“
8. „Wilderness“
9. „Interzone“
10. „I Remember Nothing“
*Неутронните звезди излъчват в направление на магнитната си ос мощно електромагнитно лъчение, предимно в радиодиапазона. Поради въртенето им, наподобяващо морски фар, се наричат още пулсари/Уикипедия.
