Същинско дете-чудо, Жан-Мишел Баския е част от историята на изкуството. Мъртъв вече повече от 25 години, той е все още толкова жив, колкото съвременното изкуство, от което сме част ние самите. Творбите му не могат да бъдат определени. Нео-експресионист, художник, поет, музикант и графити-артист, младежът с африкански произход и до ден днешен е смятан за първия от своята раса, достигнал световна известност. Той е детето-слънце, което помним с ярката аура, запленила шоубизнеса като на шега.
Появява се на бял свят в Бруклин, Ню Йорк, на 22 декември 1960 г., в семейството на майка от Пуерто Рико и баща, родом от Порт де Пренс, Хаити. Неслучайно Жан-Мишел говори свободно френски, испански и английски език още на 11 години. В него се корени постоянно любопитство и жажда за знания. Чете история, митология и доста символистична поезия. Голямо влияние за неговото изкуство изиграват творбите на Хенри Грей за анатомията на човешкото тяло и дневниците на Леонардо да Винчи. Самата му майка го вдъхновява да рисува, боядисва и участва в сходни занимания.
Артистът притежава изключително освободено съзнание. През 1978 г. прекъсва училище през последната година от образованието си. Напуска дома и започва живот на улицата в Бруклин. Работи в магазин за дрехи и прекарва времето си с приятели, преживявайки като продава тениски и картички в пънкарски стил.
През декември същата година арт-изследователското списание Village Voice публикува статия за неговите социални надписи по стените на града. Проектът „SAMO“ стига до своя край по автентичен начин с думите „SAMO is dead”, изписани на из целия град. Време е за поредното предизвикателство. Жан-Мишел се появява по телевизията през 1979 г. в шоуто на Глен о’Браян. По това време вече участва в пънк-банда заедно с редица изпълнители с участия в култови за тогава места като CBGB’s и Mudd Club.
След поредица от участия и публикации младия творец набира скорост в сферите на изкуството и стрийт-арта, както в Ню Йорк така и по целия свят. През 1982 г. заедно с Julian Schnabel, David Salle, Francesco Clemente и Enzo Cucchi оформят движението на нео-експресионизма. Същата година Жан-Мишел и тогава изгряващата звезда Мадона имат връзка. Малко преди артиста да срещне сюблимна за него личност – Анди Уорхол, заедно с когото работят творчески от 1984 г. до 1986 г.
Жан-Мишел добива популярност като работи над картините си облечен в костюми Армани, след което се появява публично в омазаните с боя луксозни облекла на стойност над 1000 долара. Смъртта на неговия ментор Уорхол през 1987 г. има пагубно отражение върху артиста. Период, белязан с неочакваната смърт на Жан-Мишел на 22 август 1988 г., докато е още на 27 години. Събитието разтърсва мнозина, а причината за смъртта е свръхдоза хероин.
