James се формират през 1982 г., когато Пол Гилбъртсън /Paul Gilbertson/ – китара, Джим Глени /Jim Glennie/ – бас, и Гаван Уилън /Gavan Whelan/ – барабани, срещат Tim Booth Тим Буут (вокали) в Манчестърския университет и го молят да се присъедини към тяхната млада група.
През следващата година James стават част от местната клубна сцена и през 1983 г. издават първия си сингъл Jimone. Две години по-късно излиза второто им EP – James 2 и Мориси (Morrissey), вокалистът на The Smiths, ги кани да подгряват неговата група.
По времето когато повечето манчестърски групи са на вълна разгулен живот и наркотици, двама от членовете на James Тим Буут и Джим Глени са отдадени на духовна практика.
“Бях на 21 г. и медитирах два часа всеки ден и 16 часа всеки уикенд, както и басистът. Запазихме тишина, защото в света на рокендрола, медитиращият е малко чекиджия. По-късно Стинг завзе този пазар и ние отново не искахме да бъдем гледани по този начин. Затова мълчах за истинския стремеж на живота ми, който беше да разбера кой съм и какво, по дяволите, става тук“, разказва в интервю вокалистът и автор на текстовете на групата Тим Буут.
Преди да се занимава с музика и медитация Буут е бунтар в училище и отказва да изпълни мечтата на баща си да работи във фабрика за вълна.
Пробивът на James идва през пролетта на 1991 г. когато презаписана версия на „Sit Down“ се изкачва до номер две в Обединеното кралство и става популярна в САЩ. Успехът на „Sit Down“ се оказва благословия, но и проклятие, тъй като сингълът става единственото, с което James са известни.
Групата започва да се бунтува и на концерти свири само нови неща, но следващият им албум Seven от 1992 г., се възприема като неуспех. Следва обаче „Laid“, продуциран от Брайън Ино (Brian Eno), който е игнориран във Великобритания, но става алтърнатив хит в САЩ.
Следват още албуми, раздели и събирания.
ТЕКСТОВЕТЕ
Помолен да обясни защо текстовете на повечето песни са толкова мрачни, Тим Буут отговаря, че просто пише за това, което знае – или от личен опит, или от наблюдение на околните.
“Tell her I said so” например пресъздава много от думите на майка му на 90-годишна възраст, стояща в дом и очакваща смъртта.
“For the end, I’m in a home
All my friends have long since gone
The staff are cold but rules are rules
How can children be so cruel?“
“Повече ме интересува човешката уязвимост и човешката сила. Тъй като в един или друг момент от живота всички ние сме уязвими, независимо дали това се дължи на някакви житейски обстоятелства, независимо дали става въпрос за развод или загуба на любим човек, или сме изправени пред собствената си смъртност . От това няма спасение. И винаги се интересувам повече от тези реалности, отколкото от по-илюзорни неща“, разказва Буут.
Много лична история стои и зад текста на Coming Home (Pt.2), написана след преживяване с неговия син. Аз и синът ми отричахме това че му липсвам, когато отсъствам, разказва Буут. Детето казвало, че няма проблем, а той не си давал сметка как му се отразява. След едно 8-седмично отсъствие, когато се прибрал, детето дотичало до него и избухнало в сълзи.
“Той ме беше излъгал, за да се почувствам по-добре. Написах текста на Coming Home и първоначално не се свързах с песента емоционално. Сега обаче ме поразява, пеейки я на живо“, разказва Буут.
“My life is always leaving
Packed up, my bags are full of bones
Don’t know when I’ll arrive
I’m waiting, I’m waiting to take five
I’ll be coming home, I’ll be coming home
I wanna hold your hand across this dark”
ИЗПИТАНИЯТА
Самата група също преминава през тежки и емоционални моменти.
“Основателят на James Пол Гилбъртсън /Paul Gilbertson)/ красив младеж, когото всички обичахме. Трябваше да го изгоня заради злоупотреба с наркотици и това беше опустошително“, разказва Буут.
В ранните години на James Гилбъртсън е лидер на групата и пише текстовете на първите песни.
Непосредствено около излизането на първия сингъл на групата през 1983 г., Пол започва да злоупотребява с наркотици, като на репетиции редовно е в състояние на кататония, опитва се да свири с лява ръка или с главата надолу.
След напускането на Гилбъртсън Буут взима контрол над групата и казва, че дори е бил прекалено деспотичен и това го е отдалечило от някои от останалите членове на James. През 1984 година Лари Гот замества Гилбертсън в групата. Едва когато започват да работят с продуцента Брайън Ино (1993), с когото издават албума “Laid“ и по-експерименталния “Wah Wah“, Буут усеща, че вече може да отпусне контрола.
Мислех си: “Този човек знае какво прави“ разказва Буут за работата на James с Ино.
Буут има и други истории за сблъсък с наркотиците като например това как през 1986 г. се престорил на журналист и интервюирал Ник Кейв силно надрусан.
“Почти се сбихме и беше весело – той беше толкова изцеден, че не можеше да се бие с никого. Тогава той разбра кой съм аз и ни напсува. Но все още го обичам, той е един от най-големите автори на песни“, разказва той.
