Няма как да не сте чували баса на Джеймс Джеймърсън, макар и да не знаете. Свири в парчетата на Марвин Гей, The Jackson 5, The Temptations, Стийви Уондър, Арета Франклин и много други.
Дълги години е нещо като ведомствен басист на емблематичния соул лейбъл “Motown Records”. Свирил е в 30 соул хита, стигали до номер едно в класациите. Един от най-влиятелните басисти в поп музиката, посочван като вдъхновение от Пол Маккартни, Роко Престиа, Пино Пиладино и Джако Пасториус.
Стилът ме е уникален, като свири само с един пръст – показалеца, който сам нарича “куката“.
Джеймс Джеймърсън е роден в Чарлстън през 1936 година, но се мести в Детройт с майка си. Като дете свири малко на пиано, а в училище на контрабас. Слуша блус, госпел и джаз. Постепенно опознава инструмента и започва да свири по местните клубове, а скоро е разпознат и като добър студиен музикант. През 1959 година е нает от “Motown Records”. Той е част от студийната шайка Funk Brothers, която записва стотици парчета за компанията.
По това време той все още свири на контрабас. През 1961 година басистът и негов приятел Хорас “Чили“ Рут го убеждава да пробва Fender бас и той бързо преминава на него. Инструментът е черен Fender Precision от 1957 година, който той нарича “Черната красавица“.
Първото записано парче, в което използва Fender Precision, е “Strange I Know“ на The Marvelettes.
Първият му Fender е откраднат и той си купува нов сънбърст Fender Precision от 1962 година. Той винаги използва гладки струни La Bella, а инструментът му е с много висок екшън (разстоянието между струните и грифа), който се смята от повече му колеги за неудобен, но пък му позволява да оформи специфичния си силов стил на звукоизвличане.
Той рядко използва свободни струни и залага на хроматични гами, синкопи, гоуст ноти и инверсия.
По-късно през кариерата си свири още на Fender Bass V и осемструнен Hagström.
Освен на баса Джеймърсън е силно отдаден и на пиенето. Една от най-известните истории за него започва от бара. Марвин Гей много е искал той да изсвири бас партията в парчето “What’s Going On“, но Джеймърсън не е бил на разположение. Марвин Гей бързо го открива след обиколка на местните барове и го довлича в студиото. Джеймърсън е бил толкова пиян, че ляга по гръб в студиото и така записва парчето. Изсвирва само един тейк, който е използван в записа.
През 1972 година “Motown Records” се местят в Лос Анджелис и той ги последва. След година обаче пътищата им се разминават.
Въпреки че талантът му е оценен в музикантските среди, той се дразни, че не постига по-широка известност. Зависимостта му към алкохола става все по-силна, а новите басисти и техники постепенно го изместват и му става все по-трудно да си намира ангажименти.
Той прекарва все повече време по болници и психиатрии през 1983 година умира едва на 47 години след тежка комбинация от цироза, пневмония и сърдечни проблеми.
Бас линиите му и досега се изучават и продължават да са вдъхновение за много басисти по света. Той прави малка революция в развитието на инструмента и стилът му може да бъде открит в изпълненията на най-добрите музиканти.
Със съпругата му Ани Уелс имат четири деца.
Можете да прочетете и историята на друг от фундаменталните басисти – Джако Пасториус:
