Иван Шентов: ТОВА Е ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

Пием съботно кафе в мълчание, разкъсвани от ужас пред моментното осъзнаване, че животите ни са натъпкани в багажното отделение на самолет без пилот, без действащ бог, няма бог. Бащите ни – неадекватни, може би леко пийнали; майките – в паника. Приятелите – игли. Приятелките – отчуждени и фрустрирани. Така беше. Минаваме дните си припряно, такива като вас – в постоянно бързане. Такива като мен – в пълен ступор, със зеници разширени от приближаващата пропаст на времето.

В дни като този най-разумно е с теб да намерим най-подходящия начин за самоубийство, бавно или бързо, да го прегърнем с две ръце и да стискаме, да стискаме… стискаме…

Контраинтуитивни както винаги, ние с теб правим точно обратното. Напук на всичко се държим заедно, търсим смисъл в дните си и понякога успяваме, малки победи.

А другите, някои отиват на работа, други с децата в парка, при баба, с кучетата, колата, тази година съм сложил кисело зеле, не мога да мръдна, ще се размирише.

Толкова силно ни се живее, че сме готови да разрушим всичко красиво само за да останем. Още малко. Още малко. Още малко.

21.01.2017