★★★★★★
Томас Пинчън е един от големите чешити на американската литература. Доскоро пускаше средно по-роман на десетилетие, докато наскоро не забърза рязко темпото и пусна два романа едва през няколко години – ”Inherent Vice” и ”Bleeding Edge”.
Пинчън е странна птица, рядко някой е успявал да го снима, а точното му местонахождение се губи още от 60-те години на миналия век. Маниак на тема лична неприкосновеност, вече на 77 години, продължава да излъчва по страниците параноя, живот с усещане за приближаващия край и жестоки културни препратки.
Един от последните му романи ”Inherent Vice” („Вроден порок“) получи достойна екранизация в изпълнение на Пол Томас Андерсън и един велик Хоакин Финикс.
Висок пилотаж – режисура, актьорска игра и операторско майсторство, докато счупената фабула на Пинчън се развива във френетична кримка с ритъм на качествена поезия.
Частният детектив и любител на марихуаната и разни други субстанции, които ”разширяват хоризонта”, Лари ”Док” Спортело е замесен в историята от бившата му приятелка, към която все нещо го дърпа назад. Пъзелът е разбъркан и често губи формата си.
Едно ”ренесансово” ченге, саксофонист, голям бос в недвижимите имоти и разни други агенти се прескачат един през друг докато Док ни води към големите истини с коз в уста. На края на пряката е морето.
Зад саундтрака стои китаристът на Radiohead Джони Грийнууд, който представя селекция от хипи напеви и атмосфера.
Най-голямата сила на филма обаче са детайлите. Бъдете внимателни!
