Ина Григорова е символ на разпиляното постсоциалистическо българско поколение, което се опитваше да се намери в изгубените години на прехода. Един от авторите на единственото качествено българско лайфстайл списание – „Егоист“, което години наред забавляваше и формираше вкус и среда.
Може би най-силната проява на духа й остава поезията й. В края на 90-те години на миналия век са издадени две нейни стихосбирки, които вече се разпространяват апокрифно.
Авторка е и на много текстове на поп парчета. Най-доброто от които е „Обсебен“ на Стенли.
Ина Григорова от години живее в САЩ и не изпитва необходимост да се връща в нашата публична среда. Въпреки симпатичната й липса на амбиция и претенция (а може би благодарение на нея), интересът към нея с годините само се засилва.
Отсъствието й работи за нея, макар да не й пука.
Вероятно.
На този фон вече се заформя неформално движение „Да върнем Ина в България“.
Ето някои нейни стихотворения, събрани от мрежата.
Съскане за сбогом
От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек –
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.
Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се сменим
с жената под дървото.
Патент
на М.
Питаш дали и другите
съм обичала така.
Не. Няма две любови.
Нека другите кръстят чувствата си
както пожелаят.
Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Един лингвист ми каза:
ескимосите нямат дума за лед.
Има син лед, бял лед, прозрачен лед,
сух лед и всякакъв друг.
Питаш ги: Как казвате лед изобщо?
Покажи ни го, казват, и ще го назовем.
Защото в света няма лед изобщо
и няма абстрактен огън.
Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Другите да си намерят дума.
В спектакъла на лайфа аз съм ръкопляскаща
И умея да обичам чуждото
стихотворение
тъй сякаш аз съм го написала
и да се гордея някак с него
както с головете на Стоичков
и даже облите гърди
покачват във гърдите ми пейзажа,
нищо, че не са на моето стебло
и че не правят мойта сянка сянка
на цигулка.
Единствено на себе си понякога завиждам
за щедростта, с която сипвам
захарта на чуждите напредъци във чая си,
защото знам, че не е моя щедрост
и казвам си с какво я е заслужила па тая
и с ръбчето на тока си се ритам яко
в кокалчето
и тъй накуцвам към поредния антракт,
където питат „С колко захарчета чаят?“
и отговарям „Ми като за кекс“.
Опит за амнезия
Този дъжд пронизва най-дебелата стена.
Какво като ми е добре и без любов?
На цялото легло лежа по ширина
и цялата ухая на „Смирноф“.
Така ми идват впрочем хубави идеи
за писане на дълго ненаписани неща…
Защо те откъснах
Когато те видях да късаш цигарата,
а другите да се смеят, казах си,
още един става по-непорочен публично,
но ти извади лула с голямо обло
гърненце
и къса като запетайка тръбичка,
оттогава не гадая какъв си,
сипа тютюна в лулата
и беше Сталин, Холмс, гъба-пънчушка,
обърнат наопаки и смален в очилата на
жената до теб.
Видях как те гледа изяждащо
и наблюдението ми
се изроди в ревност, а оттам
до желанието да те имам пък
оставаше крачка като кибритена клечка.
Как се запознах с любимия си
Голям апартамент в центъра
и обяви с погрешно написани думи над
пианото,
музикален и духовит, казах си,
събирал си ги от стълбове, спирки, стени,
стоянки,
за приятелите да се радват,
как се смяхме на тях, после плаках
за човека, който иска да купи
мъжко колело на старо,
представих си как го бута нагоре
по баира,
а надолу изпуска педалите и те го перват
през
пръстите,
много боли, като са измръзнали,
представих си колко е стар –
от старците с еднаквите почерци,
все едно всички обяви ги е писала баба
ми
с обърнатото от тъкачен стан кутре,
втория път, когато дойдох,
обелени места по тапета над пианото,
аз май всичко развалих,
обаче 20-30 смяха по-малко
не боли като достойнството
на едно мъжко колело,
нали?
Парфюм за хора
Борейки се за унисекс рецепция,
не нося сутиен,
косата си държа изкъсо, ноктите –
квадратни.
Със силата на своя дух и острите
му ръбове
като с боздуган си служа.
Натърквам жертвите със СК „One“
иззад ушите си.
Когато мъжът,
на когото съм хвърлила око,
се забие в тоалетната с някоя Памела,
рева пред огледалото.
То ми изписва с червило:
Не знам, педераст, оправяй се.
*Цитатът е от стихотворението „Съскане за сбогом“
