“Mисля как да сложа край. Тази мисъл не напуска ума ми. Не мога да я премахна“
“I’m Thinking of Ending Things” на Чарли Кауфман е философско приключение из екзистенциалния ужас.
Чиста поезия.
“Животът е бърз влак към ада“
Луиза (Джеси Бъкли) тръгва с гаджето си Джейк (Джеси Племънс) към родната му къща, за да се запознае с родителите му. Една изчерпана връзка, която поддържа по инерция. Освен всичко останало, навън е снежна буря. В пълен унисон с бурята в нея.
Джейк е чувствителен и ерудиран, но нещо в него е сбъркано. Така го усеща тя. Родителите му – прозорец към душата му, само потвърждават това усещане. Луди хора.
Мрачно и тъжно. И мирише.
На снимката дали е Джейк като дете, или е тя. И чия е тази къща. Непрекъснати културологични препратки я прехвърлят през годините, но не дават решения. Защото докато е жив човек, червеи го ядат.
Сюрреалистична жажда за живот.
“I’m Thinking of Ending Things” е адаптация по романа на канадския писател Иън Рийд.
*Официалният български превод е “Природата на нещата“
