Харпър Ли (Harper Lee) е американска писателкa. Родена е на 28 април 1926 г. в Монроувил, щата Алабама. Израства по време на Голямата депресия. Сред предците ѝ е генерал Робърт Лий, победеният командир на армията на Юга в американската Гражданска война.
Като дете е близка приятелка с Труман Капоти, който ѝ е съсед и съученик. Първите си опити в писането прави още на 7-годишна възраст.
Завършва държавното училище в Алабама, след което тръгва по стъпките на баща си (който е адвокат) и записва да учи право. Напуска юридическия факултет на 29 г. и се мести в Ню Йорк, където започва писателската си кариера.
Творбата ѝ „Да убиеш присмехулник“ е една от класиките в американската литература. Романът печели Пулицър и е обявен за “най-добрия роман на всички времена“ във Великобритания.
В Ню Йорк се издържа като чиновничка в самолетна компания. Харпър Ли пише няколко разказа преди да започне работата си върху „Да убиеш присмехулник“. Тя отделя изключително голямо внимание на текста и преработва романа в продължение на повече от две години, въпреки че е одобрен от един издател.
Най-известната ѝ книга излиза, когато Харпър Ли е на 34 години.
Издателството не възлага много надежди на книгата, но творбата веднага постига изключителен успех. През 1961 г. писателката е удостоена с наградата Пулицър.
В следващата година по книгата ѝ е направен едноименен филм с участието на Грегъри Пек.
На 5 ноември 2007 г. е наградена с „Президентски медал на свободата“ за приноса си към литературата.
Харпър Ли почива на 89 годишна възраст на 19 февруари 2016 г. в родния си Монроувил.
Цитати от „Да убиеш приесмехулник“:
„Никога не можеш да разбереш един човек, докато не обмислиш нещата от неговата гледна точка…“
„Умните хора не се гордеят с талантите си.“
„В училище се влачех след образователната система на окръга Мейкомб и през цялото време ми се струваше, че ме мамят с нещо. С какво точно, не знаех, но не можех да повярвам, че щатът е предвидил за мене дванадесет години такава непобедима скука.“
„Според мен има само един вид хора. Хора.“
„Нищо не е наистина страшно. Страшни работи има само в книгите.“
„Почти всички хора са добри, когато най-после ги видиш.“
„Никога не знаем какво става с хората. Какво става в чуждите къщи, там зад техните затворени врати, какви тайни…“
„Дръж високо главата си и ниско юмруците си!“
„Това, че са ни победили сто години преди да започнем борбата, не значи, че не трябва да опитаме да спечелим.“
„Храброст е, когато знаеш, че си победен още преди да започнеш, но въпреки това започваш и се държиш докрай.“
„Не трябва винаги да показваш всичко, което знаеш.“
„Може би ние се нуждаем от полиция, съставена от деца.“
