Ревю на албума на Harley Flanagan: Cro – Mags
Скачаш в метрото, часове минават.
В коридорите му виждаш безброй лица подплатени от марки и безброй реклами с кръв, прелята от хора. Чувстваш се все едно си в космоса и те боли главата и всеки един момент може да потънеш в бездната, в будната смърт, да забравиш как се диша, как се движат ръцете, как се прави секс и как работеха очите.
Графитите по лъщящите врати единствено напомнят за туземците, които може би още са живи, като нелегални подривни войски.
Съществува и нещо неподкупно в графитите там, макар и първично. Напомня ми за чувството когато слушаш новия албум на Harley Flanagan – Cro – mags. Някои хора забравят, че са животни, други си мислят за живота като бинарен код. Когато слушаш песните от албума, ако всичко по-горе ти е познато, намираш собствено душевно място.
Каквото е бил Принс за Майлс Дейвис в залезa на кариерата му, това е Харли за теб, сега.
Албумът е велик, няма спор, няма две мнения. Имената на местата вътре са просто знаци, които водят несъзнаваното в общи пътеки. Webster Hall е бойно поле, вече познато и май някой чука на вратата ти и белезници потракват в унисон със звука, защото вчера си наръгал някого. Не помниш нищо. Затворът в Guilty Until Proven Innocent е самсара, но и съвсем реален, неделим от абстрактното и болезнен като ежедневието.
Солото кара Quorthon от Bathory да се сети за касетките с GBH във Валхала. Веднага ти се излиза, кара скейт или каквото и да е друго действие. Нашият Виетнам е безразличен към нас самите. Вместо Полетът на Валкириите се пуска Fighting the Urge to Kill. Ще ни оглозгат от скука или бездействие, не от смърт.
Обложката на албума казва всичко. Начупените ритми, грубите думи и историите за предателство са змииската кожа на Харли и преди да свърши този кратък албум, той я е съблякъл, за да ни остави да медитираме над всичко с инструментала Ascending.
А последната песен Trust No One те връща, лице в лице с баща ти, после в стаята ти, после в ембрионална поза в леглото ти и най-накрая молитвата е такава:
Доверие никому!
Автор: Преслав Безбащински
