следобедна неделна импровизирана веселба в квартален пъб с дрезгав пианист редува итмъстби лов на маднес, ай гада а уоман на рей чарлз, ю кен гет ит иф ю рили уонт на не се сещам кого. трансджендър виждал съм го и преди в кварталa и старо хипи танцуват в средата съвсем на бардак са го обърнали а барът е достатъчно мръсен и празен и с истински капещи свещи за да е много ок за да се огледам спокойно…
първо виждам Нея точно пред мен седи на бара с щръкнала розова коса на нещо като гребен с цайси и доста силова усмивка виждам че запълва липсата на чар с постоянен комсомолски ентусиазъм ръкопляска силно на пианиста нека да се кефи но да не ме заговаря само – не съм готов за това натягане…
човекът над пианото знае какво прави и работи само с хитове след боб марли – но уоман но край минава на рудииии а месадж ту юююю… там да дам та дам даамм…
белокосото хипи е с приятен posh акцент от ислингтън и по поддържаното и лицe съдя за хипи с възможности с дълги огърлици и пусната коса струва ми се отдавна запържено с централно-градска либералност олд скуул то танцува и не създава напрежение кърши стъпки на дъ спешълс а е на възрастта на майка ми танцуват заедно с трансджендъра който малко ме напряга с това странно и опънато лице но кой съм аз да съдя… аз съм гост и никой не ме закача затова записвам сладко потънал в зоната на комфорта
на един дъх: ритна грубо крака ми и продължи закачулена без да обърне внимание без бритиш сори ядоса ме сто процента е китайка с тази бруталност е първосигналната ми реакция специално се разходих да я видя без качулка че е с напълно европеидни стандартни черти на английски ми хрумва I almost dismissed a whole race заради едно грубо неизвинено спъване… бих могъл да го давам и малко по-елегантно
след концерта на nils frahm се обръщам към майка ми и в шума от ръкопляскания и аз щастливо и викам “тоо ми върна́ вярата в европейската цивилизация, братче!” – тя е чувала и по големи простотии от мен но тази идва поднесена на фон озвучен с ретро синтезатори…
полароидна моментна медитативна фотография: седнал на един бар с много телевизори излъчващи екстремни спортове гледах един как лети скачайки с най-новите ски последен писък с двойна чупка скача прави 360 завъртане и малко повече и пада с гръб към наклона но продължава все едно не че му дреме защото ските не спират и назад. това обяздване на природата в хамерикански стил почти като родео ми лази по нервите обаче няма как да не гледам екраните в бара защото са поне пет
галерията я държи един синеок сърфист на средна възраст. кефът от много хванати вълни и много психотропни вещества се е инкрустирал върху лицето му. изражение на постоянен high издълбан като татуировка което няма връзка с този момент от живота му а с друг…
Текст: Иван Гугин
Снимка: Иван Шентов
