По истински случай:
“Green Book” (2018) на режисьора Питър Фарели е класическа американска история за разрушаването на предразсъдъците и стигмата към различните.
Тони „Устната”Вилелонга (Виго Мортенсен) е роден и израснал в италианската общност в Ню Йорк. Работи като охрана в нощните клубове, видял е какво ли не и му се носи славата на човек, който успява елегантно да излиза от трудни ситуации.
Останал без работа, той се явява на обява за шофьор на доктор Доналд Шърли (Махершала Али). Не е малка изненадата му, когато разбира, че бъдещият му шеф е чернокож и няма нищо общо с медицината. Доктор Шърли е гениален пианист, първият чернокож минал през консерваторията в Ленинград. Той разпознава качествата на грубия италианец и го наема за свой шофьор. Ангажиментът е за два месеца, през които доктор Шърли ще обикаля сегрегирания юг. Двамата знаят, че ще има много проблеми, но това не е достатъчно, за да ги откаже.
По пътя двете противоположни личности създават естествено приятелство на фона 60-те години в САЩ. Двамата се откриват в контрастите и малко по-малко се променят.
Сценарият не блести с оригиналност, но пресъздава без претенции топла история. Въпреки че на место леко сладни, не отегчава и не дразни. Може би героите не са развити достатъчно, а историята се носи малко повърхностно.
Филмът обаче си струва да се види дори само от любопитство как плува в драматични води известния с ленти като ”От глупав по-глупав” и „Ах, тази Мери” режисьор Питър Фарели.
Виго Мортенсен и Махершала Али изнасят силни роли, които са отличени от критиката. В една от второстепенните роли –на руския вилончелист в триото, е българският актьор Димитър Д. Маринов.
Епохата е пресъздадена майсторки и можеш да усетиш атмосферата й, което дава много плюсове за лентата.
Филмът пресъздава епизод от живота на гениалния класически и джаз пианист Дон Шърли (1929 – 2013), който още като дете учи в Ленинградската консерватория.
През дългата си кариера е композирал музика за пиано, орган, струнни квартети и какво ли още не. Пише една опера и експериментира с влиянието на класическата музика в джаза.
Освен това Шърли е имал докторска степен по музика, психология и църковно изкуство.
Бил е женен, но се смята, че е бил бисексуален. През живота си обаче не е разкрил като такъв. Този сюжет присъства и във филма на Фарели.
