Парчето-легенда за раздялата с живота на мнозина – „Gloomy Sunday“, известна и като „Hungarian Suicide Song“, е композирано от унгарския пианист Rezső Seress още през 1932 година. От тогава мнозина са си тръгнали под нейния акомпанимент.
Когато пише мелодията, авторът е на 34 години, живее в Париж и се опитва да се докаже в музиката. Изоставен от приятелката си, той се оставя на тежка депресия, която носи най-великата проява на живота му.
Авторството на текста обаче не е докрай изяснено.
Оригиналният текст е със заглавие „Vége a világnak“ (Светът свършва) и в него се пее за отчаянието от войната. По-късно обаче той е заменен с нов – „Szomorú vasárnap“ (Тъжна неделя) – одата на един нещастник, който иска да се самоубие след смъртта на любимата му, и именно той остава в историята.
Според някои информации автор е поетът László Jávor, а според други самият композитор – Rezső Seress.
Легендата разказва, че след успеха на песента, Rezső Seress се опитва да се събере отново с приятелката си, но тя се отравя, оставяйки предсмъртна бележка само от две думи: „Gloomy Sunday“.
През 1968 година композиторът на парчето също се самоубива, след като по времето на Втората световна война е вкаран в лагер от нацистите, от който успява да излезе жив.
След това работи в театър и цирк като артист. По-късно се връща към музиката, но не създава второ велико парче и според мнозина това е причината да прекрати сам живота си.
Песента е записана за пръв път на английски от Хал Кемп (Hal Kemp) през 1936 година с текст написан от Сам Люис (Sam M. Lewis). Най-известната й версия е от 1941 година в изпълнение на Били Холидей.
След хита на Холидей парчето е забранено във Великобритания, тъй като се свързва със серия самоубийства.
С годините обаче то се превръща в стандарт и има десетки интерпретации, включително на Portishead и Бьорк.
„On a sad Sunday with a hundred white flowers,
I was waiting for you, my dear, with a church prayer,
That dream-chasing Sunday morning,
The chariot of my sadness returned without you.
Ever since then, Sundays are always sad,
tears are my drink, and sorrow is my bread…
Sad Sunday.
Last Sunday, my dear, please come along,
There will even be priest, coffin, catafalque, hearse-cloth.
Even then flowers will be awaiting you, flowers and coffin.
Under blossoming (flowering in Hungarian) trees my journey shall be the last.
My eyes will be open, so that I can see you one more time,
Do not be afraid of my eyes as I am blessing you even in my death…
Last Sunday.“