Годината е 1995.
Говорейки за историята на Глоба, би било несериозно, ако не споменем култовия проект, от който всъщност групата се пръква на този свят, а именно вездесъщите Ugly’s Pigs. Тази табуретно-акустична банда, използвайки повече мебели, отколкото инструменти е дебютната музикална експресия на две деца от гр. Шумен – Кристиан Желязков и Тома Бранкованов.
Подвизите на групата стават все по-популярни в града. Първите наченки на реклама са многобройните оплаквания на недоволни съседи в жилищния блок на Кристиан, в чиято стая текат репетициите.
След натрупването на много материал Ugly’s Pigs записват 75 албума и решават да покорят нови хоризонти. Така те слагат началото на концертната си дейност и организират няколко живи изяви по гаражите и мазетата на родната им улица.
Необратимо е. Славата им се носи от уста на уста и чрез други части на тялото също.
Момчетата изследват стилове като пънк, ска, ню уейв и тежък метъл, без дори да подозират, тъй като по това време не са и чували за такава музика, като изключим метъла, разбира се.
След тази шеметна авантюра другарите поглеждат по-Глобално към собственото си бъдеще на музикалната сцена и основават Глоба. От този момент нататък, въпреки многото метаморфози и редуване на различни музиканти през годините, групата записва 6 демо албума, провежда много концерти в Северна България и се превръща в култ заради енергията, която носи. Защото всички усещат, че Глоба е много повече от алтернатив рок група, усещат Глоба като движение. Тук приключваме с реденето на „…напудрени, издокарани, думи безсмислени…“ в изречения и ви приветстваме с музиката им!
Специално за Lunatic.bg размислите си за живота, Вселената и всичко останало споделят Кристиан Желязков /вокал и китара/ и Тома Бранкованов /барабани/:
Кои сте вие?
Тома: Пипища и Мангуста, Хаяско и Палячо.
група Глоба
Защо започнахте?
Кристиан: Бяхме млади с много време за губене.
Тома: Не бях аз. Нищо не съм започвал.
Защо продължавате?
Кристиан: Защото сме стари – пълни с тъга по отминалата младост (и дълги скучни истории).
Тома: Не ми се мре още.
Кристиан Желязков, вокал и китара
Колко сте спечелили и колко сте изгубили?
Кристиан: Не достатъчно, за да ме е яд, че съм изгубил нещо.
Тома: Най-ценното, което съм спечелил са приятелите ми. Загубил съм една туристическа раница и една за ежедневна употреба.
Кои смятате за съмишленици в България?
Кристиан: Тези, които не ми пречат да правя нещата, както искам.
Тома: The Scroletics.
Какво слушате напоследък?
Кристиан: The Coral, The Scroletics, новото Ревю.
Тома: Дълго чаканият повече от десет години нов албум на 5’nizza, Saul Williams, jazz.
От кой жив човек се възхищавате най-много?
Кристиан: Георги Господинов и Милен Русков са двама съвременици, които заслужават внимание.
Тома: От всеки жив човек на име Живко или Живка.
Коя е най-надценената добродетел?
Тома: Свободата. Тя е най-голямата илюзия в тези времена. Не сме свободни и никога няма да бъдем, ако човеците не се променим генерално.
Кристиан: Изобщо цялата тая работа с добродетелите е плод на малоумни предавания в тъпи телевизии.
Тома Бранкованов, барабани
Как и кога се събуждате?
Кристиан: Твърде рано се налага да ставам за да помня как…
Тома: Събуждам се в страшни мъки, обикновено към 8-8:30. Причината е, че кучето иска разходка и храна, а за храната трябва да се работи, иначе неведнъж съм доказвал, че дългото и продължително спане ми е силна страна. Най-продължителната връзка в живота ми е с възглавницата ми. Ежедневни скандали и раздели помежду ни…
За какво нямате време?
Тома: За себе си. За развлечения. Нямам време да си изхарча десетките левове които притежавам.
Кристиан: За лексикони…
Как изкарвате прехраната си?
Криситан: По схемата от 8:00 до 17:00.
Тома: С работа.
Как заспивате?
Кристиан: Усмихнат, прегърнал плюшено мече.
Тома: Трудно. Дълго и продължително стопявам ледовете между мен и възглавницата ми.
Димитър Манев, китара
Кое е най-голямото ти постижение?
Кристиан: В музиката – Глоба.
Тома: Станах баща. Синът ми е супер агент.
Каква е идеята ти за перфектното щастие?
Кристиан: Възможноста да правя само неща, които харесвам и 7854215456987452365487899 левааааааааааааааа (може и във валута).
Тома: Това е илюзия, за която не ми се говори.
Ясен Станев, бас
Какво представлява най-голямото страдание?
Кристиан: Да те облъчват постоянно с безхаберие и простотия.
Тома: Да се изгубиш. Да скъсаш връзка със самият себе си. И пътят да се намериш отново.
Кой е най-големият ти страх?
Кристиан: Отново – да ме облъчват постоянно с безхаберие и простотия.
Тома: „Страх“ (първата версия) на Нова Генерация. Страшна песен!
Вие по спешност ли сте?
Кристиан: Не, по нужда съм!
Тома: Да. Все пак един от псевдонимите ми е „Чичо Линейка“.
Говорите ли си сами и на каква тема?
Кристиан: Постоянно, шизофренното ми Ас е доста забавна личност.
Тома: Не, но си мълча сам на всякакви теми.
Къде да ви видим и чуем?
Кристиан: youtube (група Глоба) facebook (същото) и в пенсионерски клуб „Опора“ всяка сряда от 18,00 часа.
Тома: Сутрин след първото кафе в помещението с порцелановия трон.
Докъде искате да стигнете?
Кристиан: До синьото сияние на носталгията …
До кога ще продължавате?
Кристиан: „До последния си звезден миг…“
Тома: Докато задавате въпроси.
Здраве, пари и слава или вечна агония?
Кристиан: Слънце, мастика и Стоян Чанев (нашия мениджър) това ми стига за сега.
Тома: Вечна слава!…(на героите загинали в безмислието „ъндърграунд“)
Още от група Глоба – globamusic.com и facebook.com/globamusic
