Какви мисли ме доведоха при теб тази вечер, Уолт Уитман, когато вървях в страничните улици под дърветата и с главоболие смутено гледах пълната луна.
Исках да си купя образи и гладен, уморен влязох в неоново осветения плодов супермаркет и мечтаех за твоите безконечни изброявания!
Какви праскови и какви слънчеви ореоли! Цели семейства пазаруват нощем! Пътеките — пълни със съпрузи! Жени сред авокадото, бебета сред доматите! А ти, Гарсия Лорка, какво търсеше там на края, при дините?
Видях те, Уолт Уитман, бездетен, самотен, стар рушителю, да ровиш месото в хладилника и да поглеждаш към младите продавачи.
Чух и въпросите, които им задаваше: Кой приготви свинските котлети? Колко струват бананите? Ти нали си моят ангел? Аз се лутах сред лъскавите купища консерви, следвах те, а след мен във въображението ми вървеше детективът на магазина.
Заедно преминахме дългите коридори и в самотата, щом ни хрумнеше, вкусвахме артишок. Всички замразени лакомства бяха наши, но ние ни веднъж не спряхме пред касата.
Къде отиваме, Уолт Уитман? Още час и ще затворят вратите. Накъде сочи тази вечер брадата ти?
(Докосвам твоята книга и сънувам одисеята ни в супермаркета и се чувствувам смешен.) Цяла нощ ли ще бродим из пустите улици? Дърветата прибавят нови сенки, угасват светлините в домовете и ние двамата ще бъдем самотни.
По пътя за нашата тиха колиба ще вървим край паркираните сини автомобили и ще сънуваме за любовта и за загубената Америка.
Ах, скъпи татко, сива брада, самотен стар учителю по кураж, каква Америка откри, когато Харон спря да тласка с прът товара си и ти слезе на димящия бряг и видя как лодката изчезва в черните води на Лета?
