„Може би светът е обречен и ние сами трябва да намерим начин да изплуваме от лайната…“
Само след два дни – на 28.10. (сряда) – е дългоочакваният концерт на чешките банди Gattaca и Remek. Съпорт от българска страна са любимите ни UPYR. Вече писахме за това събитие и за това колко специално е за нас идването им в България. Това се дължи най-вече на енергията, отдадеността и посланията както на двете чешки групи, така и на нашите момчета и момиче от UPYR. Те ще свирят в София по покана на DIY Conspiracy, на които дължим адски много добри шоута и приятни изживявания.
Gattaca свирят мрачен и политизиран хардкор с осезаеми d-beat, кръст и блек метъл влияния. Първото им интервю на български, специално за luntaic.bg, е взето от MittensXVX от DIY Conspiracy. Неговото интервю с Remek (отпреди няколко години) пък може да прочетете тук, на английски. В отговорите си Хана (бас) и Шаман (китара) засягат различни теми като общите турнета с Remek, произхода на името на групата, ентусиазма, DIY философията, сексуалното насилие, хардкор сцената, феминизма и бежанците. Разговорът с тях можеше да е дори още по-подробен и богат, но ги хванахме едва ден-два преди да потеглят на балканското си турне и нямаха много време. Надяваме се да можем да си поговорим повече с тях след концерта, който е съвсем скоро!
Каква е историята на Gattaca, защо сте кръстили бандата на научнофантастичен филм? Виждате ли всички тези неща от дистопичните научнофантастични филми да се случват в реалния живот? Обречени ли сме на такава съдба?
Хана: Историята е много проста и често срещана, ние сме просто няколко приятели. Отначало бяхме само аз, Блум и Петър (нашият първи барабанист). Искахме да продължим старата ни група, която някака си бяхме оставили на заден план, бяхме написали няколко песни и искахме да започнем сериозна банда. Някой избра името Gattaca заради филма, аз го изгледах и си помислих защо не, името не е лошо, филмът има много добра идея, въпреки че е холивудски.
Втората част от въпроса е много интересна. Що се отнася до технологичната гледна точка, можем да разгледаме книгите на Жул Верн, писател от XIX век, техническият напредък е много бърз по това време и потенциалът за нови технологични открития дава поле за хора като него да си представят дори още по-немислими неща. С течение на времето можем да видим, че почти нищо не е невъзможно. Във филма „Гатака“ имаме изкуствено заченати деца, които имат избрани характеристики, за да изпълняват точно определени цели в живота си, по-точно казано – имаме генетично подобрен елит и „обикновени“ хора – нисшата класа (за повече подробности гледайте филма или намерете сюжета някъде в мрежата). Днес имаме мултинационални корпорации, които освен да ни изследват за генетично зависими състояния или болести, което може да бъде от полза за хората, тестове за сходство, те също така се опитват да намерят определени гени за различни способности или талант. Така че можем да си помислим добре, може би в бъдеще можем да направим хората „направени по калъп“, дори и днес манипулацията на човешки гени да е табу. Това нещо все още е под въпрос при животните и растенията, но както виждаме, все по-често афиширано.
Обикновено става въпрос за това, че имаме определен потенциал да променим природата, така че защо да не се възползваме за някакви определени цели (и да направим много пари от това), можем да го използваме и за да разрешим някакъв проблем, но ако не видим какъв е коренът на проблема, например имаме златен ориз и мизерстващи местни хора, имаме генетично модифицирани растения на Монсанто, готови за пръскане с раундъп и напълно прецакано индустриално земеделие и т.н., нещата не са толкова просто, колкото ги описвам, разбира се… и определено не съм технофобски настроена, но не смятам, че (био)технологиите могат да разрешат проблемите. Мога да кажа и много други неща по този въпрос, но за това можем да си говорим с часове. Освен това мисля, че антиутопиите на Евгений Замятин, Олдъс Хъксли и Джордж Оруел също изникват в съзнанието ни от време на време. Всеки път, когато гледам новини по телевизията… Океания е във война с Истазия, на другия ден Евразия с Океания… Може би светът е обречен и ние просто трябва да намерим пътя да изплуваме от лайната.
Какъв според вас е приносът на хардкор пънка към света? Мислите ли, че DIY (направи си сам) принципите и философията могат да бъдат основа за автономия и свобода?
Хана: Приносът на пънка към света е добра музика (не винаги, хаха) и политическа перспектива към музиката, все още мога да видя много силно акцентиране към веганизма и правата на животните. DIY принципите са най-важните, наистина, ако не ми вярвайте, повярвайте! 🙂 Понякога това отнема много енергия и време, когато правиш всичко сам, но така получаваш по-голямо удовлетворение, цениш постигнатото повече, не си зависим от никакви структури, които ти обещават да живееш блажения живот на консуматор като потребяваш техните продукти, научаваш много как да се справиш в живота си и т.н. и т.н. Със сигурност ти дава някакво ниво на автономия, това е добър начин да се научиш как да не бъдеш зависим от няколкото опции, които ти дава системата да избираш, научаваш се да живееш отговорно и според своите идеали, а всичко това е необходимо за създаването на свободно общество.
Мога да дам един пример с града, в който живея, това ме зарадва доста наскоро. Въпреки че аз самата не карам скейт, много ме зарадваха усилията на една шайка местни скейтъри, които си направиха DIY място за каране в една от неизползваемите части на огромен паркинг пред един от хипермаркетите. След известно спречкване с маркета и полицията, те успяха да си извоюват мястото и да си го направят сами точно каквото си го представят, а сега то се използва от всички хлапета в града, които не само искат да карат там, но и активно участват в неговата направа и поддръжка.
Вие участвате в най-различни аспекти на DIY сцената. Какво е това, което кара някой започне нови и нови банди във всеки възможен жанр на ъндърграунд музиката, да организира концерти, да движи лейбъл, да издава фензин или да се включи в инициативи за правата на животните, ЛГБТКИ, феминизъм и пр.?
Хана: Според мен в основата стои нещо много просто, правиш го чисто от интерес. Ако говоря лично за себе си, аз започнах да свиря в банда, защото ми харесваше музиката. Харесва ми да свиря, харесва ми да съм част от хардкор пънк сцената. Започнахме да организираме концерти, защото искахме да видим любимите ни банди в нашия град, искахме да дадем своя принос към „сцената“ с нещо, да си изкарваме добре на концертите. Политическото послание е начинът, по който някой може да го направи наистина добре. Музиката е нещо хубаво, но не е единствения начин да прокараш смислени и вдъхновяващи идеи. Но тъй като това е наистина ъндърграунд жанр, музиката ни не може да достигне до голяма публика. Затова ние организирахме два панаира за радикална литература, защото това е чудесен начин да съберем хората заедно, да поканим издатели, да организираме разговори и лекции по актуални въпроси с голямо значение за обществото и света, в който живеем, това ни помага да осмислим тези въпроси от нашата анархистка перспектива.
Да организираме публични събития с идеята да популяризираме веганизма също е нещо важно, което е много лесно за организиране, така както и да направиш фензин, нуждаеш се единствено от ентусиазъм. И разбира се, понякога е необходима обратна връзка, защото всеки се нуждае от това да бъде окуражен.
Напоследък се вдига доста шум около случаи на сексуално насилие към жени в хардкор пънк сцената. Как мислите, че можем да предотвратим такива неща да не се случват, особено когато някои от насилниците свирят в популярни и уважавани хардкор и пънк групи?
Шаман: Според мен ако имаше прост отговор на този въпрос, ние вече щяхме да го използваме. Със сигурност трябва да говорим по тази тема по-често и преди всичко да спрем да обвиняваме жертвата и да търсим абсурдни извинения на насилниците. Според мен джендър стереотипите също имат голямо влияние в начините, по които се отнасяме към тези неща. Замислете се, колко много пъти чуваме неща от сорта на – „о, да, това е просто поредното кисело момиче, която иска да си отмъсти на някого и затова казва, че момчето от онази банда я изнасилило“? Знаете ли какво, хората не знаят нищо за нито един конкретен случай на сексуално насилване и въпреки това автоматично поставят под съмнение дали наистина се е случило, повтаряйки едни и същи стереотипи за „истеричната природа на жените“.
От друга страна, понякога виждаме тези безумни интернет дискусии, които създават митове и това, което следва е лов на вещици, който се крепи единствено на абсолютно неинформирани агресивни лични мнения. Това също е опасно, тъй като може също да нарани хора. Не знам какво да добавя повече. Това е голям проблем, но нямам важен отговор или решение.
Заедно с Remek тръгвате на турне в страни като Унгария, Хърватия, Сърбия, Македония и България, които напоследък често влизат в световните новини заради политиките си към идващите от Близкия Изток бежанци. Какво е общественото мнение към тази тема в Чехия и Словакия, забелязва ли се бум на реакционните политики напоследък?
Шаман: Може би знаете, почти през целия XX век Чешката република е била етнически и културно хомогенна страна. През последните 70 години, относително многобройни малцинствени групи (като евреи, германци, роми и синти) биват редуцирани заради систематичен геноцид или насилствена емиграция. Така че сега, мнозинството чехи не е свикнало да среща хора с различна култура и се страхува от всичко, което е непознато и ново за тях. Така че те изпадат в паника и обръщат погледите си към лидери със спорна репутация. Бежанците не искат да останат в Чехия или Словакия, защото тук те нямат никакви общности или семейства, въпреки това чехите и словаците са много негативно настроени към тях.
Тази атмосфера бива непрестанно окуражавана от популистки политически бизнесмени, които разпространяват лъжи и разпалват паника в обществото. Чешкият президент, който е тъп ксенофобски гъз със силни връзки с режима на Путин, наскоро подкрепи конференция на ултрадесни ислямофоби, така че можете веднага да си дадете сметка за скалата на реакционни политики в момента. Тук имаме и нещо като ПЕГИДА движението, което в водено от луд университетски преподавател по биология. За радост в него участват само няколкостотин души, които ходят на демонстрациите, така че не е като в Източна Германия. Но все пак, това нещо е твърде опасно, защото симпатизантите на това движение стават все по-изпълнени с омраза, говорят открито за убийства на имигранти, ако те влязат в Чехия, за убийства на националните предатели и т.н. Освен това, чешките институции използват ситуацията, за да си напълнят гушите като разпространяват тази паника в обществото, тя им помага да получат легитимиране от обществото, за да водят определена политика.
В резултат на това, ако отиващи на запад бежанци бъдат заловени в Чехия, те биват арестувани за 30 дни без причина в тези подобни на затвори центрове за задържане с охрана. Не само че техните телефони и банкови карти биват конфискувани – те трябват да плащат сами за всеки един ден, в който стоят в тези центрове. Ако конфискуваните от тях пари не могат да покрият разходите за престоя им в центровете за задържане, те трябва да напуснат центъра с дълг. Едно 5-членно семейство трябва да плати около 4000 евро за тези 30 дни. Обикновено веднага след като бъдат освободени от тези центрове за задържане, бежанците веднага влизат в Германия. Насилственият стоп в Чехия просто носи пари на чешките институции като полицията и министерството на вътрешните работи и им дава статистически данни, че броя на бежанците се е увеличил значително, така че те могат да поискат повече пари от бюджета следващата година. Отвратително, нали?
От друга страна, аз се радвам, че чешката автономна сцена и НПО сектора отговарят адекватно на ситуацията и организират толкова много различни дейности, за да помогнат на бежанците. Организират се събиране на дрехи, храна и тоалетни принадлежности с ванове и камиони, които пресичат границите на ЕС всеки ден. Голяма част от чешкото население помага на бежанците директно в лагерите за настаняване на границите в ЕС, като им осигурява хуманитарна помощ. На централната ЖП гара в Прага има група от хора, които помагат на бежанците ежедневно. И всичко това не се координира йерархично от никоя институция, това са просто хора желаещи да помогнат. Това е нещо чудесно в кофти ситуация.
Вие споделяте китарист с Remek, а членове на двете банди свирят в още безброй други музикални проекти. Бихте ли тръгнали някога на турне без Remek & Gattaca вървящи в комплект заедно?
Шаман: От време на време отивам на концерти само с едната банда. Но мисля, че никога не сме правили турне или няколкодневно пътуване само с едната банда в нашия ван. Тази комбинация е перфектна за нас, всички сме добри приятели и знаем какво да очакваме от всеки от нас, как да се справим с настроението на всеки един от нас и т.н. Научихме се да уважаваме нуждите на другия и това е най-прекрасното нещо за едно турне. Освен това, всяка банда събира различна публика, така че е по-лесно да букваме турнета. Както и да е, опитвам си да си представя турне с други банди, това ще бъде приключение, хаха…
Музиката на Gattaca е мрачна и гледа по много негативен начин на човечеството, не мислите ли, че всичката тази мизантропия и негативност в артуърка, текстовете и музиката на кръст, хардкор и метъл бандите е всъщност нещо лошо, ако искате да поощрявате активизма и солидарността с потиснатите?
Шаман: Ами, може би е тъжно да кажа това, но лично за мен бандата не се опитва да поощрява нещо. Преди всичко тази банда е начинът за мен да изразя фрустрациите си към света, който ме заобикаля. Разбира се, голяма част от тези фрустрации идват от страдание, потисничество и безпричинна омраза, убийства и всичките лоши неща. Понякога използваме привилегията да бъдем на сцената, за да кажем нещо политическо или да насърчим хората да направят нещо, но лично аз не искам да използвам тази банда, за да агитирам, за мен става въпрос много повече за емоции. Както и да е, както вече е казано, твоите емоции не са нищо повече от политика, така че се радвам, когато хората разбират от какво сме фрустрирани и ако взаимно помогнем на себе си да видим нещата от различни ъгли, това е просто перфектно. Може би аз съм хипи, но според мен това е по-силно от всякакъв вид агитация. Така че не, не смятам, че мизантропията и негативността са лошо нещо, най-малкото карат хората да почувстват нещо силно, а ако могат да почувстват нещо, значи могат и да направят нещо по въпроса.
Снимки: Matěj Hošek & Gattaca
