В KonceptSpace на 25/06/2022 (събота) от 19:30, под организацията и оформлението на SynaesthesiaCollective, ще се проведе концертът Сънопадение/Dreamfall в чест на Fashiongore. Събитието ще събере нови и добре познати артисти от българския ъндърграунд – Georgi P. Pavlov, NxMx, krāllār, Serdimimesis, LTNC, Nasztaszja Filippovtsi както и самата Fashiongore, за да отпразнуват и да допринесат за поредната годишнина от земния ѝ сън.
С идеята да запознаем интересуващите се по-отблизо с предстоящото, проведохме първото публично интервю на Fashiongore специално за Lunatic.bg.
Едно интервю на Георги П. Павлов – част от Synaesthesia Collective
Първо, коя е Fashiongore?
Fashiongore е артистичният ми псевдоним, който се появи съвсем случайно преди години и просто си остана. Под този псевдоним се занимавам с музика и визуални изкуства, опитвайки се да придам чувства на обърканост и меланхолия.
Какво го вдъхнови? Защо посегна към изкуството?
Изкуството винаги е било с мен. Трудно се изразявам с думи и някак си изкуството ми помогна да се изразя по различни начини. Всичко, което споделям е отражение на самата мен, вдъхновението идва от емоциите и нещата, които се случват в живота ми, които невинаги са приятни. Никога не съм се чувствала сама когато творя, защото знам, че има някъде някой, който ще почувства същото, слушайки нещата ми.
Сподели, че целиш да придадеш чувства на обърканост и меланхолия – защо? Откъде идва това желание?
Чувството на меланхолия за мен е като да си прегърнат от скръб и тъга, но такава, в която страданието допринася за нашето развитие. Факт е, че животът по своята същност е труден и че страданието, и объркаността са основни части от универсалния опит. Придавайки тези чувства в изкуството ми, аз се съживявам и запечатвам тъгата си в нещо красиво.
Как всичко това се връзва с музикалните ти вдъхновения? Знам, че Amenra е любимата ти група, какво ще кажеш за другите важни за теб музикални проекти?
Да, Amenra имат огромно влияние върху мен и моето изкуство, но някои други големи изпълнители в музикалния аспект са Pedestrian Deposit и Ben Frost. Когато ги слушам, често се отделям и просто се прехвърлям в една напълно различна вселена, където съм сама и чувствам всичко.
Според мен Pedestrian Deposit са цял интердисциплинарен наръчник за правене на нойз, не мислиш ли? Можеш ли да споделиш за другите ти артистични вдъхновения от различните изкуства?
За мен Pedestrian Deposit са нойз легенди и истински музикални гении. Албумът Dyers’ Hands резонира с мен дълбоко. Картините на Francis Bacon вдъхновяват визуалната част от моето изкуство. Той е известен със своите сурови, тревожни образи и фокусирането върху човешката форма. Винаги се опитвам да „премахвам“ лицата от фотографиите и картините си, за да уловя движение и усещане за определено чувство… което съм изпитала когато съм правила определената творба.
Какво ще ни кажеш за колаборациите? Знам, че често работиш с други артисти като Сън, Zherbin, аtе, GVRLLRVLLG, NonPhotoBlue и други? Как се ситуираш спрямо локалната и глобалната ъндърграунд сцена?
Обичам да правя колаборации, особено с локални артисти. Когато работя с някой друг, музиката се чувства по-специална и свещена. През 2021 с Петър Петков (ate) направихме първият ни общ концерт, нещо много красиво в родният ни град Пловдив. Никога няма да го забравя. В България има много талантливи и специални артисти, но за съжаление немного хора знаят тях. За в бъдеще работя върху още няколко колаборации с локални и по-глобални ъндърграунд изпълнители, но засега тези неща ще останат тайна. Никога не съм изпълнявала заедно с друг артист на сцена, но аз и krāllār скоро ще свирим заедно и нямам търпение да споделя този момент с него.
Някои от артистите, с които си работила са от чужбина, дали скоро ще можем да те видим в друга част на Европа?
Да, имам планиран концерт в Германия, тази година октомври месец, но няма да издавам повече. Надявам се за повече възможности извън България. Ще видим.
Ще се радвам да поговорим и след като пообиколиш, това немалко променя нещата. Относно българската сцена, можеш ли да коментираш повече? Мислиш ли, че изобщо има такава?
Сцената тук не е голяма и почти всички се познават, което е страхотно. Всеки прави нещо различно, но креативността в създаването на музика ги обединява. Повечето от приятелите ми са музиканти и е наистина велико да споделяш същия творчески интерес с някого.
Мисля, че ъндърграунд сцената тук се възражда, както виждаме от многото събития тази година. Светло бъдеще за музиката в България.
Относно артистите на идното събитие, което е и твой рожден ден, какво можеш да кажеш за него. Как виждаш нещата с оглед на целия сет лист?
Не искам да издавам много, но съм подготвила доста непоказани досега неща. С krāllār ще се синхронизираме в нещо красиво и тъжно… разбира се. Радвам се, че има разнообразни артисти, от harsh noise до trip hop. Ще е интересно.
SynaesthesiaCollective стоят зад организацията и оформлението на събитието, какво можеш да споделиш за работата с тях?
Много съм им благодарна, че се свързаха с мен още от предното събитие, което се получи велико. Различни и интересни са, радвам се, че пак правим нещо заедно и нямам търпение да видя какво още ще представят като събития и артисти в бъдеще. Прекрасни.
И последно, знаем за предстоящия лайв на 25-ти, какво друго можем да очакваме от теб до края на годината, края на лятото, за лятото?
Лятото е топло и неприятно за това нямам планове за него, но до края на годината планирам самостоятелен албум, който ще включва spoken word, ambient & harsh noise. Концепцията на албумът ми е заблуденото ми състояние през миналата година. След ужасни събития в живота ми и разпад на връзка беше непоносимо до такава степен, че се опитах да сложа край на живота си. За мое щастие все още съм тук и продължавам да творя.
За всеобщо щастие си тук и говорим за твоето бъдеще, и близко и далечно. Има ли още нещо, което би искала да споделиш? Каквото и да е то?
“The silence depressed me. It wasn’t the silence of silence. It was my own silence.”
– Sylvia Plath
юни 2022
