Falt е сравнително нов френски лейбъл, който издава нойз и конкретна музика на аудио касети. Освен с изданията си на артисти като Bruno Duplant, Leo Okagawa и claire rousay, той е известен и с уникалното им оформление – вместо в пластмасова кутия, касетите са увити в хартия с принтиран колаж. Мартин Луканов, съосновател на Amek, чието дистро е едно от малкото такива в Европа, които имат издания на лейбъла, разговаря със създателя на Falt Кристиан Шифнър за аудио касети, ролята на обложките и ограниченото интернет присъствие.
Здравей, може ли да ни разкажеш малко повече за Falt? Кога започна лейбъла, как се спря върху името и какво те накара да решиш да издаваш музика на касети?
Началото на лейбъла ми наподобява това на много други DIY такива. Създадох Falt през 2016 г., защото исках да издам няколко мои записи, които намирах за приемливи. Преди това бях издавал на касети своя самостоятелна музика и колаборации с приятели, така че не беше много трудно. Имах кутия за обувки, пълна с празни касети, които използвах за първите няколко издания. Направих и Bandcamp страница. Едновременно с това започнах да мисля над обложките. Касетите, които имах бяха без кутийки и трябваше да измисля нещо, което да бъде обложка и кутия едновременно. Така ми дойде идеята да увия касетата в принтирана хартия формат А3. Причините не бяха естетически, просто така се получи.
Всички издания на Falt дупликирам вкъщи. Макар и в момента целият процес около лейбъла да е малко по-сложен, всичко продължава да е изключително просто. Относно името, немската дума falten означава „сгъвам“. Както виждаш, аз съм човек, който обича простите неща. Пък и името добре подхожда на лейбъл. Много ми харесва, че Falt е кратка и лесна дума, също звучи много добре, а и визуално е красива. Всичко в нея е перфектно.
От първите си издания преди четири години, Falt се придържа към специфична за лейбъла естетика – аудиокасети с минималистични стикери, увити в хартия с колаж. Всички издания са много красиви, а и самата визия пасва перфектно на музиката. Каква е философията зад тази естетика?
Мерси, в интерес на истината, първоначално нямах никаква идея какво ще стане с тези първи издания. Не знаех как да продължа с лейбъла след като издадох албума “Collagen” на проекта ми Chemiefaserwerk. В началото не успях да продам касетите, които записах, а и никой не знаеше за Falt, така че реших да пратя албума на няколко блога за ревюта. Повечето касети и дискове, които съм издавал в миналото винаги са били създавани с ясна цел. Например за подаръци за приятели по време на концерти. Или за размяна. Никой от нойз албумите от онова време не е онлайн, нито пък заслужава да бъде, защото в момента смятам, че е скучен шум хаха. Въпреки това смятам, че научих много неща в годините преди да създам Falt. Не говоря само от музикална гледна точка, а за това, че създаването и издаването на музика е нещо достъпно и възможно за всеки. Това е най-важното, което научих. Израснал съм с идеята, че музиката, а и изкуството като цяло, се създават само от известните музиканти и артисти, които са по телевизията или в музеите. Смятах, че музиката не е нещо, с което обикновените хора като мен могат да се занимават. Дори не знаех, че съществуват подобни неща като училища по изкуство. Така че бях много шокиран, когато отидох в Берлин и там открих DIY пънк сцената…
Може би е време да се върна на Falt. В началото всичко около лейбъла се движеше доста бавно и несигурно. Първите няколко години издадох само 6-7 касети, но след това станах по-уверен и започнах да пиша на различни артисти и да ги питам дали биха искали да издам техен албум. Идеята за голяма обложка, която човек да съзерцава докато слуша касетата винаги ми е харесвала. Аудио касетите и кутиите им са много малки, особено в сравнение с плочите. Те са перфектни, защото обложките им скриват слушателя. Същото правят и обложките на Falt – позволят ти да се скриеш зад тях поне за известно време.
Кой прави колажите за всички издания и какъв е процесът по направата им?
Всички обложки са правени от мен по възможно най-простия начин – ножица и лепило. Така и не се научих да използвам фотошоп, а и не мисля, че някога ще го сторя. Всички обложки са в реален размер – това, което всеки слушател държи е напълно идентично с произведението, създадено от мен. Много харесвам този аспект на изданията на Falt. Ако има „грешки“ или капки лепило, то всеки може да ги види. Всички е видимо. Не съм перфекционист, така че често оставям нещата такива, каквито са и си казвам, че всичко е част от произведението. Обложките изглеждат добре и като плакати. Това е и причината да спра да слагам имената на проектите или албумите върху тях. Обложките на първите няколко издания съдържаха подобна информация, но с времето започнах да я виждам като недостатък, като нещо, което пречи на начина, по който възприемам колажите. Езикът няма място в тях. Липсата му прави връзката между музикалното и визуалното произведение по-интимна според мен. Не знам как точно да го обясня. Когато сме млади и нямаме толкова много неща, а и не знаем много за тях, ние ги ценим много повече. Не трябва да разчитаме на обяснението им от трети страни, защото ги познаваме интимно. Това е и причината изданията на Falt да нямат каталожни номера. Искам всяка касета да е първата или последната, или може би някъде по средата. Така е, самите касети имат стикер с годината на издаване, името на артиста и заглавието, но това е всичко.
Почти всички изображения на обложките са части от снимки, които съм правил през последното десетилетие. Докато още живеех в Берлин бях вманиачен в снимането. Исках да запазя всеки момент, всичко, което виждах. Имам малка колекция от стари полусчупени фотоапарати, които между другото се намират в кутия до колекцията ми от полусчупени декове. По това време имах готов фотоапарат във всяка чанта, раница или яке, така че сега имам кутии с хиляди снимки от това време. Винаги съм се питал какво ще правя с всички тези снимки и Falt ми даде отговора на този въпрос. Това е нещо прекрасно. Някои артисти като Leo Okagawa ми изпращат снимки, които да използвам в колажите, но те са изключение и планирам да останат такива.
Макар и Falt да издава множество артисти от различни жанрове, има нещо, което свързва всички издания. Слушателят има чувството, че може да докосне музиката. Как избираш музиката, която издаваш? Какво влияние имаш върху произведенията, които издаваш?
В началото, между 2016 г. и 2018 г., около половината от изданията бяха на хора, на които писах свързах. Другата половина беше на мои приятели, на които казах „виж, имам този лейбъл и ако искаш да си част от него, прати ми свой запис“. Falt е много малък лейбъл, всяко издание е само 30 броя, но съдейки по реакциите на хората и факта, че доста бързо се отървавам от касетите, е нещо, което хората оценяват. Напоследък получавам много повече демота и сред тях има страхотни неща, но не мога да издам всички тях. Работя над Falt от стаята си като заедно с това ходя на работа, имам семейство, правя музика и се опитвам да бъда част от света. Всичко това е изморително и оставя много малък прозорец за други занимания. Работата върху Falt ме прави много щастлив и е най-хубавото хоби, което човек може да има!
Наскоро издаде седем касети наведнъж, което е нещо невероятно. Планира ли да издадеш всичко наведнъж или просто се случи заради коронавируса?
Локдауна през пролетта напълно прецака всичките ми планове, не само тези, свързани с Falt. Копирният център, който използвам за принтирането на обложките беше затворен, а и изпращането на колети беше много трудно. Реших да издам всички албуми наведнъж, когато локдауна приключи, за да мога да наваксам. Със сигурност 2020 г. беше доста различна. В момента сме във втори локдаун и макар този път да е по-лек, и някои бизнеси продължават да работят, реших да не издавам нищо ново до края на годината. Продължавам да пращам касети по пощата и работя над произведения за бъдещите издания.
Лейбълът ти има доста малко онлайн присъствие – страница в Bandcamp, Twitter, в който споделяш чужди издания и нюзлетър, който използваш много рядко. Въпреки това повечето издания се разпродават бързо. Това прави Falt много добър пример за това, че безкрайното постване в интернет не е задължително за разпространението на хубава музика. Каква е позицията ти спрямо употребата на социалните мрежи за самореклама в контекста на експерименталната музика? А за безкрайните стриймове с изпълнения от последните няколко месеца?
Bandcamp е основната платформа, която използвам за Falt. Що се отнася до рекламирането на нови издания, смятам се за голям късметлия, защото повечето артисти, които издавам имат мрежи, чрез които разпространяват информация за изданията си. Аз само пращам кратки нюзлетъри, когато има нови издания.
Много рядко получавам поръчки от дистрота и много се радвам да им изпращам някои от останалите копия, които имам. Много доволен съм от това, което Bandcamp прави за малки лейбъли като моя. Споделянето на музиката е нещо много важно за мен и е задължително да давам възможност на хората да се докоснат до нея възможно най-евтино. За мен това означава безплатно. Туитър също е добра платформа за реклама, но изисква прекалено много време. Имам апликацията на телефона си и всеки път, когато я отворя, тя ме всмуква в безкрайния си информационен лууп.
Не бих казал, че съм против интернет или социалните мрежи, просто не ги ползвам толкова много. Отглеждането на деца изисква много време, работата също, както и правенето на музика с 40-годишен дек. Но никое от тези неща не са загуба на време, защото водят до добри резултати. Така че нещата изискващи много време не са нещо лошо, дори обратното. Обичам да им давам от времето си, дори безплатно, както правя с Falt. Но с интернет ситуацията е различна. Не изпитвам нищо след като затворя Twitter. Само очите ме болят. Въпреки това, ще продължа да държа акаунта на Falt активен, защото е добър начин за рекламиране на нови издания, ревюта и подобни неща.
Какво предстои на Falt? Има ли нещо, което можеш да споделиш с нас?
В момента подготвям множество прекрасни и тайни касети, които ще видят бял свят през 2021 г. хаха. Но бих искал да кажа, че понякога има хора, които ме питат дали мога да им изпратя допълнителни обложки, които да закачат на стените си като постери. Това ме наведе на идеята да създам малка книга или нещо подобно, която да съдържа някои от обложките на Falt. Може би ще я кръстя Faltcatalogue или нещо подобно и ще я издам в малък тираж, така че хората, които се интересуват от визуалните творби да има какво да гледат. Ще видя какво ще излезе от тази идея, но вече съм направил едно копие, което често гледам и се питам дали е нещо, което си струва да опитам.
Специален микс с музика от лейбъла Falt може да чуете в декемврийското издание на “Шумна неделя”, месечното предаване на Amek Collective по македонското радио Канал 103. Записът е тук.
