Последният албум на Пролетарии – Ruins Generator – най-после е факт.
„Шест години след като Александър Георгиев (Сашо Пролетарски) напусна този свят, най-после всички песни, които възнамерявахме да включим в албума, виждат бял свят.
В албума са включени няколко песни, които записахме още преди 2016 година като демо записи, както и три парчета, по които тогава не успяхме да започнем работа в студио.
Освен това, катo бонус тракове са включени сурови записи от репетиции, на които Сашо за първи път представя своите идеи. Всички клавири в албума са оригиналните, изсвирени от Александър Георгиев.“ – каза за Lunatic.bg китаристът и текстописец Петьо Зафиров, който е и основният двигател зад издаването на този посмъртен албум.
В последния албум на Пролетарии с гласовете си се включват още Георги Згуров (Гурко) от Анимационерите, Ивайло Демидов (Ивашкин) от Мефисто и Проект Д. Воев, както и Теменуга Мишкова.
Пролетарии благодарят на Ивайло Демидов за допълнителните аудио обработки и финалния мастъринг, към Иван Гатев, Борислав Рашков и Калоян Раманданов за безрезервната помощ.
Автор на обложката е Георги Иванов (@bai_dracula), познат още като китарист на хардкор бандата Rugged.
Албумът излиза и във формат аудио касета от независимия софийски лейбъл Kontingent Records – може да се купи от Bandcamp страницата им.
Слушай Lunatic Podcast #3 от 2016 с музиката на Пролетарии – тук
През 2007, за излизането на албума „Музика за стъклените хора“, Сашо бе казал следното:
„Пролетарии е проект, създаден без очаквания. Без имидж. Без претенции. За идеята, че така се прави пост пънк. Един ден с Боби (Рашков, басист на Ербап и редица други групи – бел.ред.) се напихме и започнахме да импровизираме. Така се роди Пролетарии. Групата няма история, прес кит или фото бук. Цялото ни творчество е плод на алкохолни изпарения и непоносимост към света, в който живеем! Един мъничък и декоративен свят на сапунени сериали и попфолк! Пролетарии не е бунт! Не е дори и протест! Пролетарии е просто музика, лунапарк за деца-инвалиди. Изплува от прашлясалите мазета на моето детство. И на твоето детство. Пролетарии създава музика за изгубени хора. За малки стъклени човечета. Чупливи! За хора като мен! Аз съм стъклен човек! (…) няма послание. Посланията се забравят, а и на кой му пука!„
