Филмът “Елена“ (2011 г.) на руския режисьор Андрей Звягинцев е сред по-ранните му драми преди успеха на “Левиатан“ и “Нелюбов“, но в него отново присъстват характерните за него теми като отчуждението и класовото разделение.
Филм за изолацията и дистанцирането между мъжа и жената в един дом, между родители и деца, между бедни и богати.
Елена (Надежда Маркина) е омъжена повторно жена окло 60-те, която живее със заможния си съпруг Владимир (Андрей Смирнов). Спят в отделни стаи, а Елена е в ролята по-скоро на прислуга отколкото на спътник в живота. Говорят малко, колкото да изяснят плановете си за деня и да влязат във вечния си спор кой в какви отношения е със собственото си дете.
Той я обвинява, че продължава да издържа отдавнна порасналия си син Сергей (Алексей Розин), който живее в мизерно предградие и води лентяйски живот с жена си и двете си деца. Тя го упреква, че не проявява подобна критичност към собствената си дъщеря, която също води безсмислено съществуване с парите на баща си. Децата им са основна разделителна линия между тях, но не единствена.
На втори план е показана дистанцията между охолня живот в блок със собствен портиер и спортувването в луксозен фитнес и панелния реализъм на крайния квартал в близост до комините на “Топлофикация“.
Два свята, между които не само се пътува дълго с железницата. Възможно ли е последните да станат първи, както казва Елена или това са глупости за утеха на неудачниците, както смята Владимир?
Музиката е на Филип Глас, с когото Звягинцев работи и в “Левиатан“.
