Adam Miauczynski (Marek Kondrat) е учител по литература на средна възраст (ако 44-те влизат в тази категория), разведен, с жена, която откровено нарича “кучка”, и със син тийнейджър, може би единственото същество, което обича.
Адам преминава през деня като повечето от нас, макар не винаги така преекспонирано, или, в частност, признато.
Ден, в който се налага да се бори с шумни съседи, работници, всезнаеща и всеобгръщаща майка, апатични ученици, обсесивно-компулсивно разстройство, и което на пръв поглед е омраза към всичко в света и самото съществуване.
Той търси спокойствие в спомените за първата си любов, в неосъществимите мечти да я срещне отново. И някъде там е големият страх, страхът на малкия-голям човек за промяна. Той е кораб, плуващ сред айсберги.
Повърхностният поглед би видял единствено хумористичната линия в сюжета, тривиалност, одобрена и приета от обществото.
Ала не с това се занимава сценарист-режисьорът Marek Koterski.
Малко по малко усмивките на зрителя се стопяват, като шепата пясък, загребана в ръката ни.
