Този танц е всъщност безмислен
Intro
Подреждам думи в редица, внимателно и на почивки. От четири дни. Цялата обиграност, школовка и дисциплина на писане отиде на кино, времето се разтяга до нови безкрайности, два часа стават десет години, половин живот се компресира до една цигара време. Знам, обаче, какво се случва. Набих се в дълбините. Случайно, но напълно доброволно. Превъртам лентата с няколко дни назад и нещата изглеждат горе-долу така: получавам книга по пощата. Ще си (ви?!) спестя кратката предистория, защото всъщност нищо друго няма значение. Поне в момента. Поне засега.
В ръцете си държа нещо тежко и черно, наречено ЖЪЛТИ СТЪКЛА, с надзаглавие КЪРТИЧИНА. Това е сборник, който съдържа 61 текста, подредени хронологично в пет цикъла. Предисловие, стратегически позиционирано на гърба на тази книга-албум, предупреждава, че си нямам работа със стихосбирка.
Това са текстове на песни, а не стихотворения, и следва да бъдат третирани като такива. Винаги съм вярвал, че добрите текстове на песни са нещо като следващо поколение поезия. Смесването на вибрациите на музиката с дъха на думите е свещена синергия, залагам си главата! Книгата върви с добре скрит диск, закрепен за кончѐ с номерче. Тридесет и четири парчета, които също хронологично ме разхождат из света на жълтите стъкла и невъзможните (според някакви спрели печатари) черни страници в периода между 2007 и ден днешен. Или вчерашен.
ей, залисан, пази се! –
сто трамвайни мотриси
се врязват в твойта
консуматорска мисъл
[Остатъци]
Препоръчителна е консумацията в пълна самостоятелност
Автор и художник на текстовете е Ели Урумова, човекът зад проекта Жълти стъкла. Редактор е Адам Аврамов. Изданието е израстнало (не)нужния страдалчески период от 7 месеца ходене по тръните на печата. Някакви кръгли глави са го обявили за невъзможно за печат, вероятно заради черните страници и формата на художествен албум вместо скучните книжлета. В крайна сметка пред мен е жесток във всяко отношение продукт, който – в съзвучие с препоръките – консумирам в пълна изолация, която граничи с шизоидно отчуждение.
Най-истински си със затворени очи
По страниците има черни дупки, в които пропадам за периоди, с чието времетраене не се наемам да уточнявам. Стилът е еклектичен, без да е объркан. Ритъмът е налице, словесно и музикално. Расте в мен с близо три часа записана музика. В Жълти стъкла има много дарк уейв, от този нашият, студеният, истинският. Жълти стъкла е генерация (или две) след Генерацията и е всичко друго, но не и генерично копие на песните и стиховете на Митко. Жълти стъкла е цял шибан свят, от който извират като древни цивилизации метафори, преживявания и триминутни серии спонтанна като картечен изстрели поезия. Чиста поезия, не сурогат. С корени, корона, листа и всичко.
тъмен човек със тъмни очила
затворен в лъжата на три огледала,
милион светове по пътя ми пося,
отдръпна се и рече: „Завинаги“.
[Въздействие]
Текстовете са обърнати навътре и късат на парчета. Звукът не гали ухото, но и мерси, няма нужда! Има от всичко: акустични и лирични парчета, сякаш записвани насаме в бившата детска стая в някой панелен блок, студена вълна с тегав бас и синтезаторна агония, специфичното фразиране със склонност към фалцетния регистър. Всичко това понякога е доста lo-fi, което аз лично обожавам. Старанието за изразяване е възхитително. DIY подходът предизвиква дълбокия ми поклон, чак до металните бомбета на старите ми обувки.
усмихвам се на своите крака –
снажни кули от бетон и скука,
които твоята потна ръка
беляза с груба цветна поука
[Блокът]
Зад лъскавата тежка хартия се крие истинско изкуство. Изпълнението на това издание за мен е отвъд всяка идея за качество. Всички глупаци с добре продуцирани „продукции“ могат да си го начукат официално и да плачат в ъгъла, защото Жълти стъкла току-що издухаха всяко съмнение, че трябва задължително да си „това“ или „онова“, за да „успееш“. Тук амбицията е погребана под пластове смисъл и желание за споделяне. Точно това, от което имам нужда. Точно това, което оплакват оределите армии от хора, израстнали на Кравай. Къртичината на Жълти стъкла е може би най-якото и интимно нещо, което ми се е случвало през последната една година. Тази книга-албум я има на Земята в 200 ръчно номерирани бройки и горещо я препоръчвам на всеки приятел, и всеки който чете lunatic.bg.
Поръчайте си я през профила на Жълти стъкла в „социалната“ мрежа или сами си намерете път към това черно злато. Оправяйте се!
Outro
В самия край на книгата има драскалце и две прикрепени кибритени клечки. Ели ми каза, че ако нещо не ми хареса, мога да запаля книгата, или дори себе си. Аз обаче ще си запазя една клечка, за да имам с какво да запаля в себе си поглъщащата мрачна светлина на интовертната креативност – единственият начин този гнил свят да избухне в пречистващи пламъци. Затварям последната страница. С другата клечка си паля цигара.
★★★★★★
08.10.2015
Текст: Иван Шентов
Снимки: Жълти стъкла