1 ноември 1971 година. Ленинград
“Разведряването“ в СССР вече е приключило и диктатурата на посредствеността и доноса владее града. Сергей Довлатов още на 8 години е споделил с майка си, че иска да бъде писател, но хората с литературна власт се правят, че не съществува. Реалността и фикцията са едно и също. Довлатов сънува, че пие пиня колада с Брежнев и дори обсъждат да напишат обща книга, иначе протестира с чаша и молив в ръка и с крива усмивка на лице.
Филмът “Довлатов“ на режисьора Алексей Герман – Младши представя няколко дни от живота на писателя, в които улавя както екзистенциалната и творческата му драма, така и цялото време. В главната роля е сръбският актьор Милан Марич.
По това време Довлатов вече не е толкова млад. Роден е на 3 септември 1941 година в Уфа в “не много задружното“ семейството на театрален режисьор и коректорка, той вече е преминал с посредствен успех през училище, изгонен е след две години от университета, където учи фински, и е изкарал войнишката си служба като надзирател в поправителен лагер в Коми. Когато се завръща започва да учи журналистика и да работи по принуда като журналист. Той помага за списването на заводския вестник „Ленинградски корабостроител“, но материалите му са неподходящи дори и за него. Преминавайки от една задимена стая в друга, той споделя дертовете си с Йосиф Бродски и намига на красавиците. Плува в абсурда, иронията и гаврата с действителността, които са едни от най-силните му оръжия за оцеляване. Те обаче не могат да му осигурят място в Съюза на писателите и издаване на книга. Ебава се с доносниците и се зъби на силните и компромисите.
Филмът свършва и Довлатов заминава за Естония, където остава до 1975 година. Там работи за вестник “Советская Эстония“ и част от историите, които среща влизат в първата му издадена книга “Компромис“. По разпореждане на КГБ обаче тиражът й е прибран.
През 1978 години той имигрира в Ню Йорк, където до края на живота си не спира да пише и издава. Умира на 49 години от сърдечна недостатъчност.
Виж още за Довлатов: Парите ми свършват бързо, самотата – никога
