”Болка и величие“ (Dolor y gloria) на Педро Алмодовар е елегия за силата на болката и изявата й в творчеството. Майсторски разказана история с прорязваща чувствителност, лека усмивка и сладка меланхолия. Интимен, остроумен разказ за изгубената любов, отдадеността, остаряването и смъртта. Но най-вече за прошката, която можеш единствено ти да си дадеш.
Поредният шедьовър на вече 70-годишния маестро.
”Болка и величие“ е вдъхновен от филма ”8½“ на Фелини и също разказва за режисьор. Главните роли отново са в ръцете на любимците на Алмодовар Антонио Бандерас и Пенелопе Круз.
Режисьорът Салвадор Майо е познавач и на физическата, и на сърдечната болка. Превзел целия свят с изкуството си, сега е депресиран и перманентно упоен наблюдател на живота. Една покана за прожекция по случай 30-годишнината от премиерата на негово филм, го връща назад в миналото. До детството, майка му и голямата му любов.
Салвадор пуши хероин, пише и изживява най-истинските си дни, докато чака да разбере поредната си диагноза. Животът и смъртта се преплитат, така както любовта и разлъката.
Въпросът е дали си способен на следващата крачка.
”Чувствах необходимост да представя един интроспективен поглед, в който да комбинирам най-мрачните ми епизоди с най-ярките спомени от детството. Аз съм господар на моите истории и разказвам моята вселена с цялата възможна гордост и арогантност. И в моята вселена има двама по-възрастни господа, които се целуват със страст, а след това единият се връща към живота със съпругата и децата си”.
В характерния си стил Алмодовар те разсмива и разплаква. Без претенция разказва една емоционала история, в която е побран целия свят. Заснета е невероятно красиво от Хосе Луис Алкайне с дълги кадри и дълбоки цветове, а ритъмът на филма не те оставя да се отегчиш и за минута.
