Убих муха. Ей с тия двете. Всичко правя с голи ръце аз. Има и втора, ама нея успях само да я наплаша.
Пресвета Дево, да не дава татко ти на никого да е муха! Или плешив чичко. Тъжно същество е плешивият чичко.
Разказва ти как мастурбира в банята с мисли за тебе. То чак ти се приисква да си тръгнеш от себе си след такова признание.
Кълве по клавиатурата, объл, едър, потен кълвач, обяснява, че може да лиже и, че обича да свършва по цици.
За мен най-впечатляваща в тези разкази е неочакваната поезия в тях : „И дрехите ни внезапно изчезват…“
Та горе-долу по същия начин го накарвам и той да изчезне.
Появяват се други на негово място.
Имаше едно момиче, което много обичах, тя разказваше света с омраза. Един път, например: На 15, брат, бях най-плоската, без гърди, ако не си виждала съвършената плоскост – това бях аз. За една година пораснах на височина с десет сантиметра, гърдите ми от А станаха Д, дойде ми, косата ми се накъдри.
Но преди това, всички кървяха и имаха гърди, само аз бях с мозък. И плейбоят на класа ми каза да не се притеснявам – имало умни като мене, и красиви като Жанета, Жанета приличаше на кон, но имаше цици, но аз със силата на мисълта получих по-големи цици и от на Жанета.
Пуша цигари и я питам откъде се появи в живота ми.
Има лице, което никога не бих могла да забравя, никога не бих могла да харесам, но бих могла да обикна.
Ще ги разпилея, ще ги обгоря, ще ги изям, продължава тя, като старогръцки мит – ще им се яде дроба и пак ще се възстановява, за да се изяжда отново и отново.
Добре, аз мисля, че началото трябва да е с 5-та точка: Прощавам ти, простих си и сега почвам да дишам. Първите ми стъпки към живота. Защото няма как да се случи нищо голямо, преди да се е случила 5-та точка. Разгръщане на дефиницията за сила, наблягаме на силата на характера, душевност, задължително жената се прокарва през някаква голяма болка, катарзис, трагедия, задължително е била трагично слаба в един определен отрязък от живота си, откъдето тръгва нагоре. Женствеността, като награда първо за самата жена, после за мъжките погледи.
Ти ме обичаш, защото аз се обичам, аз те обичам, защото ти се обичаш. Любовта към себе си, като начална точка на всичко.
Ти си ми нужен, защото те обичам, а не: обичам те, защото си ми нужен. Компромисите във връзката, защо всички сме научени да мислим, че човек трябва да пренебрегва себе си в името на запазването на другия. Ако една връзка те отдалечава от теб, защо ти е? Строши й главата. Проверка за стойността на нещата: ако едно нещо ме хвърля в мен, казвам ли му “ ДА“?
Даже не те слушам.
Влиза ли ти се отново в Менгемето, а? Там не влизам вече, нищо че оформя гръбнака. Моя го направи на двоен S.
Току- що ми се стори, че ухото на плюшената ми мишка Денка потрепна, вече не ме е страх от нищо.
Господ да не дава, всяка сутрин трябва да решавам коя съм.
И коя не.
Един път успях.
Така е.
Ама нищо не усетих.
Само развях знамето на успеха.
Представи си, че емоциите са дини. И на тебе ти се ядат дини, и един ден стигаш до пазара, и вземаш една диня, после се връщаш за още и още и още и нататък лафа го знаеш, за многото дини под една мишница, сякаш очакваш да се случи роман или филм или някаква история, която си превъртала в главата безброй пъти вечер, преди да заспиш. Нагла? Аз? Намирам убежище в меланхолиите. Пиша, пиша, разтрепервам се. Виждам си думите отгоре… И те нищо не казват.
No mistakes in the tango, darling…not like life.
Самотата е най- сигурното нещо, което съм имала.
Как изразяваш любовта си, ме пита озлобеното момиче.
С ирония.
По цял ден си рисувам с флумастри по краката.
Фулмастри?
Боли ме кура как се пише.
Само напомням, че съм тук.
Хубаво е да го знам.
Някои така сме родени.
Ти свикна ли вече с тая мисъл?
