Последни
Home / Литература / Дилян Еленков: В ъгъла
Дилян Еленков: В ъгъла
рисунка: Дмитрий Ягодин

Дилян Еленков: В ъгъла

За Автора

Дилян Еленков, роден на 10 ноември 1978 година в гр. София. Изпълнител и автор на текстове и музика в група „Кака Сяра”. Пише поезия, проза, сценарии. Публикувани текстове във в. „Капитал лайт”, „Литературен клуб”, „Кръстопът”, „Литернет”, „Лик”, в.”Преса” и др. През 2011 година излиза първата му стихосбирка „Ципове, копчета, дни” (Арс), част от която е поемата „100% настроение”, която, заедно с “Малко сутрешно престъпление”, “Одеонъ” и “Естествен роман в 8 глави” на Георги Господинов, “Млекарката” на Димитър Воев и “Постиндъстриал” на Калоян Праматаров е една от избраните за проекта „Щрих и стих” на „Компот Колектив”, обединяващ шест авторски късометражни анимационни филма, базирани на споменатите поеми. Анимационният късометражен филм „Денят на кървавите венци” на Димитър Димитров – Анимитер по едноименния разказ и адаптиран по него сценарий печели множество награди, сред които за най-добра анимация на филмовия фестивал „Hollywood Weekly” в Лос Анджелис.

В ъгъла

Опитвам да не се старая. Изострям сетивата си до степен на елементарна плачливост. Което е за сметка на притъпената чувствителност на кирливата ми кожа. Което, от своя страна, се получава след като разредиш своите къпания, тоест, измиването на кожата със сапун и вода.

Никога не ползвам шампоан, харесвам сапун. Направен със сода каустик, селски сапун. Когато баща ми бил малък, се нагълтал със сода каустик и сега езикът му е раздран като на одрана жаба. Което не му е попречило да ме направи, не е попречило и на майка ми. Когато баба ми видяла татко да гълта содата каустик изкрещяла: „плюй, това е лайно“. Трябва по-често да казваме „плюй, това е лайно”.

Вчера се изкъпах. Беше ужасно. Кожата ми се сбръчка и започна да се свлича. Това се получава, след като не си се къпал 3 седмици. Или може би четири. Имам нездравословно отношение към течностите. Както и към дните. Месеците, годините.

Ето как стана: първо пуснах водата. Не много гореща, хладна. Провесих лакътя си през нея, после застанах отдолу. Стоях така, с отпуснати ръце и приведена глава. Стоях така около половин час. След като това време измина, натрих главата си със сапун, и после дълго време я вчествах с неизрязаните си нокти. По пръстите на ръцете ми се вплетоха дълги, някога прави, косми. Втрих дланите си една в друга, космите образуваха къдрав червей, който отстраних. Наведох се под душа и отмих пяната от косата си. После посегнах към гъбата, която беше придобила сивкав цвят от развиващия се по нея мухъл. Частично сивотата й се дължеше и на вълмата косми, оплетени в порестата тъкан. Някои от тях бяха прави, леко кестеняви, други бяха къдрави и определено черни. Натрих гъбата със сапун. После отърках с нея подмишниците си – първо лявата, после, предавайки това нещо от дясната в лявата си ръка, отрих дясната подмишница. Пренесох се към гърдите си. Стана естествено. От гърдите преминах към смешния си космат корем, после продължих надолу. Стана още по-естествено. Отрих тестисите си: първо левия, после десния. После забелих кожата на пениса си и изтисках отгоре всичката пяна, която беше останала в порите на гъбата. Натрих я отново със сапун. След това се наведох и изтърках стъпалата на краката си. Първо лявото, после дясното. Изтърках ги така: отгоре, отдолу, след което между пръстите. После отново изтисках пяната, ала този път в сифона. Насапунисах отново и си измих гъза. Изтърках го пет пъти. По гъбата се появиха малки черни точици, които, заедно със сплетня от косми пуснах в тоалетната. После застанах отново под душа. Стоях така още половин час. Ръцете ми бяха отпуснати до тялото. Главата ми беше приведена. После посегнах към кранчетата и спрях водата – първо топлата, после студената. Капките от горещи станаха ледени. Оставих ги да капят върху главата ми, докато спряха. После дръпнах сините найлонови завеси и прекрачих ръба на ваната, която не бях пълнил от 25 години. Застанах бос на сините плочки. Взех една кърпа и започнах да трия косата си. Изтрих я. После облякох една оранжева хавлия. Сложих качулката й и седнах на ръба на ваната. Седях така половин час. Със сведена глава. После станах. Погледнах се в огледалото. Усмихнах се. Зъбите ми бяха жълти. Взех четката и пастата. Изстисках паста върху четката. Пастата падна в умивалника, както обикновено. Боднах четката в падналата паста и измих зъбите си. После измих кървавата пяна от умивалника.

Взех гумената запушалка за сифона и я сложих върху него. Пасна идеално. Учудващо. Отворих кранчето. Напълних умивалника. С гореща вода. Взех ножчето за бръснене – Жилет от миналия век. Изцяло метален. Потопих ножчето във водата. Изчаках да се затопли. После отворих крема за бръснене. „Shaving cream”. Винаги го чета погрешно като „Saving cream”. Насапунисах бузите си, лявата, дясната, после под брадичката. Обръснах се в същия ред, като оставих подобие на разбито в нощта катинарче. Отпуших сифона и пуснах студената вода. Силно. Наплисках лицето си.

С тоалетна хартия събрах налепените по плочките косми, хвърлих ги в тоалетната и пуснах водата. Погледнах отново в огледалото. Гледах отражението си половин час. После излязох. Отидох в спалнята. Съблякох хавлията. Кожата ми падна с нея.

И ето ме в ъгъла. Стоя така от половин час. Гол. С наведена глава. Може би днес ще я видя, може би не.