Бесни жени с ножове за пържоли*
Диаманда Галас
Предавам себе си на смърт без никакво значение,
на ампутацията на всичките протегнати ръце,
притеглящи, ненаситни, с мощта на народите,
на сирените в неспирно кърваво блаженство
на смъртта на самото дивачество
и рождението на бисерния, бял терор.
Бесни жени с разрязани вени и разтворени утроби
пеят песни за инстинкта към смъртта
с гласове нечувани до днес
възхвалявайки не друго а обещанието за Смърт на земята,
ухилените океани oзъбени червени, червени очи,
всички те изхвърлени на брега и погълнати
от жестоки и незрящи паяци.
Предавам се на смърт отвъд всякаква надежда за
избавление,
отвъд желанието за забрава,
отвъд желанието да усещам всичко във всеки момент,
Но никога да не забравя
да убивам заради самото убиване,
и с едно чисто и най-щастливо сърце
да величая и избавя Болестта.
1982
***
*Бележка на преводача: „Бесни жени с ножове за пържоли“ е изцяло вокална композиция от Диаманда Галас, включена в албума й Литаниите на Сатаната от 1982 г. За композицията в обяснителните бележки към албума четем:
„Бесни жени с ножове за пържоли“ (от трагедията-гротеска на Д. Галас Очи без кръв) е хладно проучване на непокаяла се мономания, инстинкта за поглъщане, пред който наивният възглед за милост по родство ще се възправи единствено с един половинчат хилеж. За крещене соло.
Превод от английски: Станимир Панайотов
Преводът е направен по: Diamandа Galás, The Shit of God, London: Serpent’s Tail/High Risk Books, 1994.
Виж още Диаманда Галас: Интравенозна песен – Встъпителни бележки към изпълнението на „Бесни жени с ножове за пържоли“, прочетени на конференцията „Оралният модел в съвременното изкуство и култура“, Център за музикален експеримент, Университет на Калифорния в Сан Диего, Ла Джола, Калифорния, 20 февруари 1983 г.
