Превод: Румен Павлов
Имало е някаква романтика, но това е романтиката на пиратите и разбойниците. Естествените дарове на живота не виреят при такива условия. Там няма хора в същинския смисъл на думата – целеустремени и със собствен характер.
из „Лъкът на Одисей”, Джеймс Фрууд
Тихите, всеядни челюсти
на тази тропическа гора
не просто поглъщат всичко,
но и не допускат нищо излишно;
не почиват,
докато смилат отричането си
от човешката болка.
Много, много преди нас
тези горещи като фурна челюсти
са вкусвали геноцид;
погълнали са
две малки жълти раси и
половин черна;
всички влезли в тлъстия,
недискриминиращ стомах
от плътта на Божието слово;
гората е непокръстена,
защото шумът на черупките,
като бучащ покой
и океански църковни хорове
наредени пред олтара ѝ,
при мъглата от кадилото,
не е шумолене на молитва,
а нищо; смилащ въздух,
вяра, заразени, канибал,
който яде богове, които погълнали
ненабожните карибци
венчелистче по венчелистче
и после забравили,
и аравакът, който не оставя
и най-малката вкаменелост
от себе си да бъде култивирана
в черните скали,
а само ръждясалите стонове
на кукувицата, като суров воин,
който вика своите хора
от мъглата между планинското било
и неясното море, където
изчезнали безследно преселниците
с лодките –
тук има твърде много нищо.
*Дерек Уолкът (1930-2017) е най-известният поет от района на Карибския басейн и един от най-известните англоезични поети на XX век. През 1992 г. получава Нобелова награда за литература.
