Деметрио Чекители e италиански музикант и композитор, който работи най-вече в сферата на електроакустичната музика. Негови албуми са издавани от независими лейбъли като Whitelabrecs, Healing Sound Propagandist и Élan Vital Recordings. Музиката на Чекители откриваме и в сътрудничество с театър, радио арт и други съвременни направления. На 16 март той ще свири за пръв път в София. Концертът ще се проведе във Фабрика Автономия само няколко седмици след излизането на втория му албум за българския лейбъл Mahorka. Повече за работата на Чекители четете в интервюто му с Ангел Симитчиев.
Би ли се представил за тези, които взе още не са чули някое от многото ти издания?
Истинска радост е да водим този разговор, това което мога да кажа с няколко думи е, че аз съм композитор и музикант, активен основно в сферата на ембиънт и електроакустичната музика.
Музиката, която създаваш попада измежду тънките граници на жанрове като електроакустична импровизация, ембиънт и дроун, какво те доведе до тези по-експериментални направления, а не до по-популярна електронна музика?
Започнах своето изследване на електронната музика, когато станах на 17, започвайки като слушател, разбира се, в това поле опитах да идентифицирам своя собствен звук, доколкото можех. Смятам че това е нещо, което ще ме занимава през целия ми живот и през музикалната ми практика и трябва да отбележа, че не съм напълно доволен от всичко, което съм издал през последните години, така че ще отнеме малко повече време, за да достигна своя собствен език. За мен този период беше нещо като катарзис, а впоследствие се превърна и в работа – изследване, което продължава във всеки ден от живота ми и причина за съществуването ми.
Ти свириш на флейта, тя ли е твоят основен инструмент? Какво друго намира място в музиката ти?
Флейтата е един от любимите ми инструменти. Аз съм мултиинструменталист, свиря на бас, електрическа китара (която ползвам често на живо) и понякога пиано. Друго което много ме вълнува са барабаните, но в някаква по-примитивна форма, в която основен е самият ритъм.
Имаш ли музикално образование и смяташ ли че то е необходимост или по-скоро препятствие към експериментирането с музика и звук?
В момента уча електронна музика в консерваторията, но не смятам, че академичното образование е необходимо. По-скоро е въпрос на гледна точка, така че може да се възприемаш и като визуален артист и просто да си представиш звука като пластичен материал.
От 2019 г. насам си издал над 14 издания за независими издатели от цял свят, в т.ч. най-старият български нетлейбъл Mahorka. Как успяваш да работиш с такива темпове?
Както казах в началото на интервюто, създаването на музика внезапно се превърна в работа. Също както снимки или скици, музиката за мен е спонтанен процес, затова се опитвам да се фокусирам върху непредвидимото, върху момента, в който диша. Ако трябва да съм честен, получавал съм негативни коментари за темповете, с които издавам музика, определяйки свръхпродуктивността ми като форма на изследване. Не мога да се съглася с това. Това е работа, нормално е да репетитивна.
Музиката ти е налична както на дигитални така и на физически носители в ограничени тиражи, как предпочиташ да преживяваш музиката, която слушаш, нужен ли ти е физически носител, за да почувстваш истинска връзка с произведението или композитора?
Не мисля, че ми е нужно физическо копие от работата на артист, който уважавам, но ако с това, което слушам усетя силна и дълбока връзка може би ще потърся начин да го купя. Обикновено преслушвам музика в платформата Bandcamp, и когато нещо ми хареса или искам да подкрепя автора му, го купувам.
Колко различен е студийният ти процес от концертните ти изпълнения?
В студийната работа имам някаква крайна точка за разлика от живите изпълнения, но въпреки това следвам сходни стъпки. Записвам кратки аудио фрагменти и ги възпроизвеждам в реално време, третирам ги с ефекти, и ги подреждам в продължителността на произведението. По време на концертите си обикновено имам някакъв предварително подготвен материал, който впоследствие преобработвам в реално време, плюс различни акустични или електронни инструменти, които биват свирени на живо.
Често работиш по разнообразни проекти от сфери като театър, пърформанс, съвременен танц, вероятно и много други, ще разкажеш ли повече за тази страна от твоята работа?
През последните години имах възможността да композирам за други артисти. Най-важното, което научих от този процес е, че съвместната работа също е много полезна в процеса на самостоятелно изследване. От работата с другите научаваш много и това е реципрочно.
По-различно ли е да работиш по музика, която трябва да приложиш към някаква друга форма на изкуството?
Това е въпрос на свобода и ограничения. В това, което създавам сам съм напълно свободен да правя каквото пожелая, когато работя с някой друг е важно да намеря някаква връзка и да създаваме заедно.
Ще ни разкажеш ли за “Combination”, най-новият ти албум за Mahorka? За разлика от твоят дебют за тях (“Ruins” от 2021) това е съвместен проект с Андреа Маринели.
След като издадохме „Ruins” с Иво Петров, който се занимава с Mahorka, останахме във връзка, говорехме за какво ли не, включително за нови издания. Когато му изпратих демото на „Combination” той го хареса и реши също да го издаде.
Какво да очакваме от твоя концерт на 16 март в София? Ще представиш ли музика, която вече си издал или ще импровизираш? Може би нещо между двете?
Обикновено нещата, които издавам остават, само за да бъдат слушани. Никога не съм свирил музиката от някое свое издание на живо. За мен концертите са нещо друго. Ще импровизирам и ще нося със себе си напречната си флейта (същата, която ще чуете в „Ruins” и „Combination”). Ще бъде вълшебно. Благодаря ви за всичко!
Освен Деметрио Чекители на 16 март във Фабрика Автономия ще чуем местните проекти Dayin и Dwaal. Концертът започва в 20:00 ч., а входът както винаги е свободно дарение. Повече информация виж тук.
