„Винаги съм бил наясно с жанра. Но се стараех да го избягвам, защото се страхувах от това, което може да отприщи в мен.“ – Мартин Жак, „Tiger Lillies“
Дарк кабаре е артистична музикална смесица от германското кабаре от 20-те, изразните средства на бурлеската и водевила, пост готик и пънка от 70-те и други разни неща.
Пианото, цигулката, виолончелото, акордеона и тромпета са любимите инструменти тук. Стилът, макар и не много познат, съвсем не е нов, тъй като произхожда от т.нар. немски експресионизъм, плод на въображението на драматурга Бертолд Брехт.
Кабарето в мрачния си вариант произлиза от подземния разврат и декадентската атмосфера, чиито иначе съвсем благороден подтекст е илюстриран най-добре във филма “Кабаре”, в който през 1930г. в Берлин, бликащи от жизненост хора се смеят в лицето на фашистките несгоди чрез вино, жени и песни.
Следвоенната тематика днес е загубила актуалността си, но стилът продължава да съществува.
Често със зловеща ирония и остър сарказъм се представят теми за сексуалността, половите роли, наследствената лудост, обратната страна на романтиката в любовта – порочността и перверзията, глупостта и противоречията в човешката природа.
Целта е да се осмее всичко престорено и фалшиво в междуличностните взаимоотношения и обществения ред, чрез използването едновременно на бляскава и гротескова визия, всичко това често съчетано с усещане за превъзходство, имайки предвид, че интелигентността на авторите много ясно прозира зад цялото театралничене.
Стилът не е особено популярен, но си има своята изключително вярна популация от фенове.
Названието идва от компилацията от 2005 г. с наименование “A Dark Cabaret by Projekt Records”, където са включени изпълненията на Роз Уилямс (Christian Death) – „Flowers“, на Джил Трейси – „Evil Night Together„, Revue Noir, Pretty Balanced – „Simon’s sleeping“, „Coin-Operated Boy“ на Dresden Dolls и др.
Някои от най-известните представители на стила:
Tiger Lillies
Сформирани са в Лондон през 1989г. и това ги прави част от пионерите в жанра. Стилът им може да бъде описан най-точно като сюррелистичен черен хумор. Смешно зловещи или зловещо смешни – можехте да прецените сами на 16 април в Sofia Live Club с „най-ужасното“ от своето творчество в турнето The Very Worst Of.
Мартин Жак – певец, композитор и церемониал майстор в триото, се опитва да си обясни любовта към този вид сценично изкуство така:
„Може би като бебе съм си падал на главата. Но ме радва всичко мрачно и смъртносно; ако трябва да съм честен, мисля, че с всички е така“.
Vermillion Lies
Две странни сестри правят странна музика за странни хора, като приканват всички в техния „Цирков апокалипсис“:
Come down and join the circus
It’s the end of your world
Come down and join the circus
All you dead boys and girls
If you still have a pulse
We can remedy that
You can check your life
Black Tape for a Blue Girl
Тази група твори още от 1986 г. Вероятно заради печалното си звучене са една от любимите групи на Дейвид Линч.
Самотата, ревността и страстта са сред основните им теми, като особено привлекателен е героят в „Knock three times“, който продължава да таи надежди за несподелената си любов, въпреки че любимата му буквално вече отдавна е само скелет.
Knock three times on your coffin if you want my love
Twice on the pipe is the answer, answer is no!
Hannah Fury
Тази дама реализира меланхоличните си музикални произведения на пиано абсолютно самостоятелно и въпреки записаните досега шест албума никога не е излизала на сцена, поради срамежливостта си от светлината на прожекторите.
Вдъхновява се предимно от „Wicked“ на Грегори Магуайър – роман с различно виждане за историята на „Магьосникът от Оз“. „The Vampire waltz“ е сред най-популарните й творби.
Katzenjammer Kabarett
Тези са родом от Париж и естетически се вдъхновяват от германската Ваймар епоха на кабарето и бурлеската.
Katzenjammer е алегория за „нехармоничен звук“, а също и за махмурлук. Стилистичните им влияния са от дадаизма, футуризма и символизма.
Rasputina
Известни са предимно с виолончелото и обсесията си от историческите алегории и мода, най-вече тези от Викторианската епоха.
Birdeatsbaby
Birdeatsbaby са англичани и звученето им би могло да се причисли повече към стила пънк- кабаре.
Текстовете на песните им са посветени на човешкото падение и разложение, борбата с вътрешните демони, пристрастеността и любовните обсесии, наред с други интересни и противоречиви теми.
Dresden dolls
Определено най-популярните в стила. Името на групата идва от романа на Кърт Вонегът “Кланица 5”.
Дуетът се състои от Аманда Палмър – пиано и Брайън Виглион – барабани.
Вокалистката, известна повече като Amanda Fucking Palmer измисля термина “пънк-кабаре” от страх журналистите да не нарекат стила на групата й готик.
“От една страна имаме кабаре, а от друга – пънк. Тази музика определено не е за всеки”.
Преди да започне да се занимава с музикалната си кариера, работи като жива статуя по улиците, навсякъде по света.
От там и любовта й към маските – освен специфичното музикално звучене от смесването на двата стила, и външният вид на групата става типичен за стила – боядисани като маски лица. „Най-лесният начин да бъдеш себе си е като се маскираш.“
В момента се изявява както солово, така и в проекти, като Amanda Palmer and the Grand Theft Orchestra.
Първият й солов албум, „Кой уби Аманда Палмър“, излиза през 2008 г. Заглавието е игра на думи с израза „Кой уби Лора Палмър“, популярен сред феновете на Туин Пийкс.
В самото начало с Dresden dolls, Палмър събира фен-базата си лично – човек по човек, а сега вече и чрез социалните мрежи.
През 2012 г. използва Kickstarter за да финансира нов албум, който предстои да запише. Учудващо и за самата нея проектът получава подкрепата на 24 883 участници, които събират общо 1 192 793 долара, което е най-голямата сума, събирана до момента за музикален проект в Kickstarter.
По този начин успява да направи музикалните звукозаписни компании ненужни и да пуска музиката си безплатно в интернет.
Понастоящем спонсорира изкуството си чрез феновете си в Patreon – където всеки лично може да оказва финансова подкрепа за проектите на любимите си артисти.
