Дани Колинс (Ал Пачино) е застаряваща рок звезда, отегчен от песните си, от публиката си и от живота си. На прага на поредната сватба с наполовина по-млада жена, Дани е все така незаинтересован от случващото се около него.
Тогава с 30-годишно закъснение до него достига писмо на Джон Ленън, в което му пише, че славата се отразява лошо на писането на песните.
Писмото вкарва Дани в катарзис. Той оставя бъдещата си жена, заминава за Ню Джърси, вкарва един роял в хотелска стая и опитва в края на живота си да навакса пропуските.
Дани стига и до сина си, който не е виждал от малко дете и започва да преоткрива и нарежда смисъла около себе си.
„Дани Колинс“ (2015) е вдъхновен от истинската история на фолк певеца Стив Уилсън и е режисьорски дебют на Дан Фогелман.
Ал Пачино изнася една от любимите си роли – сложен и противоречив тип, който трудно се разбира със себе си, а кастът е допълнен от Дженифър Гарнър, Анет Бенинг, Боби Канавал и Кристофър Плъмър.
Въпреки звездното участие, филмът е една идея по-лек и сладникъв, отколкото темата позволява. Въпреки това на моменти успява да постигне силно въздействие и е един от по-смислените филми на Ал Пачино през последните години.
