Последни
Home / Музика / „Disintegration“ – LSD, страхът да станеш на 30 и краят на семейството
„Disintegration“ – LSD, страхът да станеш на 30 и краят на семейството

„Disintegration“ – LSD, страхът да станеш на 30 и краят на семейството

Според агентите в „South Park“ най-великият албум на всички времена e „Disintegration“.

Осмият албум на The Cure e част от трилогия заедно с „Pornography“ и „Bloodflowers“ и къса поп линията на Робърт Смит от „Кiss Me Kiss Me Kiss Mе“.

1. „Plainsong“ 5:12
2. „Pictures of You“ 7:24
3. „Closedown“ 4:16
4. „Lovesong“ 3:29
5. „Last Dance“ 4:42
6. „Lullaby“ 4:08
7. „Fascination Street“ 5:16
8. „Prayers for Rain“ 6:05
9. „The Same Deep Water as You“ 9:19
10. „Disintegration“ 8:18
11. „Homesick“ 7:06
12. „Untitled“ 6:30

Албумът излиза на 2 май 1989 година от „Fiction Redcords“. Робърт Смит вече е към 30-те, опитва се да свиква с комерсиалния успех на бандата си и залита все повече към различни наркотици, които са и негово вдъхновение за някои от парчетата в албума – „Lullaby“, например.

Въпреки общата мрачна атмосфера „Disintegration“ излъчва едни от най-големите хитове на групата.

Робърт Смит започва работата по албума, когато е на 29 години, обсебен от идеята, че всички велики неща в R’n’R са направени от хора под 30-те.

В края на последното си турне Смит започва да се чувства неудобно в ролята на поп звезда, бори депресията с LSD и смята, че групата му е „неразбрана“. Решението е ясно –  Тhe Cure трябва да се върне към тъмната си страна.

Той пише парчетата за него сам, като обяснява, че тъжното настроение отразява депресията му от остаряването. По-късно признава, че ако останалите в бандата не са харесали парчетата, той е щял да ги запише сам.

По време на записите е уволнен един от основателите на бандата клавиристът Андрю Толхърст (Andrew „Lol“ Tolhurst) заради злоупотреба с алкохол и невнятно отношение към бандата. Раздялата се отразява силно на Робърт Смит, тъй като двамата са дългогодишни приятели, и чувствата от нея се напластяват в албума.

Така Робърт Смит записва един мрачен албум, който обаче се превръща в убийствен комерсиален продукт.

„Въпреки всичките ми усилия, в действителност се превърнахме във всичко, което не съм искал да ставаме – стадионна рок банда“, казва Робърт Смит.

По-късно той разказва, че албумът е сложил край на един цял период от историята на бандата. След него личните връзки в нея са се разпаднали и е изчезнало чувството за семейство.