Близо година след като писахме за пръв път за вълнуващата нова банда от Белград Crvi е време отново да ви срещнем с тях. Изчакахме ги чинно да извадят нещо ново – надявахме се на албум или EP, но нещата се оказаха малко по-засукани… затова пък бандата има чисто нов клип, който можете да видите по-долу. Поговорихме си с Дамян Бабич – китара и вокал в Crvi – и резултатът е на лице – първото и единствено интервю на български език с тази свежа и многообещаваща нова банда от съседна Сърбия.
Разкажи ни малко повече за това как се събрахте с Crvi. Как се срещнахте и кога решихте да правите музика заедно?
Бандата я има от около две години. Аз я сформирах след като Kriške се разпаднаха. Тогава бяхме Драган Йованович, Иван Скопулович и аз. После взехме Борис Властелица и групата беше готова. Иначе се познаваме от много години. В Белград има добра сцена и всички сме част от нея от доста време.
Миналата година пуснахте две видеота, заснети на живо, с парчетата “Sestra, majka, ja” и “Koža i kosti”. Това и няколко клипа от концерти е общо взето всичко, което може да се види от вас в интернет. Скоро пуснахте първото си официално видео за “Sestra, majka, ja”, така че предполагам готвите някакво издание. Кога можем да очакваме нещо?
Да, ще има ЕР, но няма да излезе много скоро. Опитахме се да запишем цял албум, но нещата се преебаха и решихме да намалим загубите като изкараме само една песен от този запис и да изкараме видео към нея.
Знам, че свириш с Lollobrigida, както и с доста други проекти, също така Борис е част от Repetitor (които сме гледали вече няколко пъти в България). Това прави ли Crvi някакъв страничен проекти, или планирате някакви по-сериозни неща?
Crvi не е страничен проект. Аз реших да напусна Lollobrigida и да се посветя изцяло на тази банда. Твърде дълго носих по няколко дини под една мишница, но вече не виждам нещата така. Сега вярвам в истинската любов! По тази причина се разделихме и с Борис. Няма драма, просто той наистина няма време да се посвети на цели две сериозни банди.
От скоро сте с нов барабанист. Какво стана с Драган и кой е новият пич. Представи ни го, моля!
Драган изгуби желание да прави музика и това се усещаше на репетициите. Имахме нужда от някой, който да е напълни и тотално влюбен в музиката. Драган е истински артист и един от най-талантливите хора, които познавам, но просто това вече го няма в него… нуждата да правиш музика. И така, започнахме да търсим нови хора… пробвахме няколко барабанисти и нещата не вървяха добре. Звъннах на няколко приятели и познати от сцената и разбрах, че някакъв пич тъкмо се е преместил тук от Южна Африка. Видяхме се, направихме една репетиция и хоп! – Марко Бенини вече е в групата. Трябва да ти кажа, че той е истинско чудо!
Разбирам, че имате и още промени в персонала. Представи и другите членове на групата.
Най-новият ни член е Влада Пейкович. Той влезе в играта след като се разделихме с Борис. Аз и Влада работим заедно от 2009 г. по различни проекти, най-вече музика към театрални постановки. Той е музикант с професионална школовка – страхотен композитор и мулти-инструменталист. Иван Скопулович е жесток китарист и басист, както и композитор, и освен това е наистина добър в оркестрациите. Марко Бенини също свири на различни инструменти, композира и освен това е жесток барабанист.
Защо Crvi („червеи“)? Откъде ви дойде идеята за името? Какво означава за вас? Доколкото знам освен вас има и друга сръбска банда Crvi от Сабач, но те май не са активни. Знаете ли ги и имали ли сте проблеми заради съвпадението на имената?
Помислихме си, че Crvi е готин майтап след като Kriške (парчета, филийки) се разпаднаха. Червеите изядоха филийките. Схващаш ли? Иначе нямахме идея за групата от Сабач, но след като вече не свирят, ние нямаме проблем да използваме името.
Вашето звучене изглежда гравитира между доста различни влияния и вдъхновения. Аз примерно чувам доста пост-пънк и ноу-уейв, но от това, което съм виждал като свирене на живо (в YouTube) изглежда имате доста сурова сила и енергия, присъща на хардкора. Какви са всъщност вашите влияния и вдъхновение под формата на любими банди?
Като бях хлапе някой ми каза да се опитам да опозная музиката добре, за да не се опита някой да ми пробута нещо старо като нещо ново. Затова се опитах да разбера и да науча колкото се може повече рок история. Опитвах се да слушам всичко, до което се докопам. Всичко. От добре познатите неща до странните и нестандартните. Всички легендарни албуми трябваше да бъдат изслушани, погълнати, консумирани… Дори супер скучните неща като Steven Stills и Van Morrison. Искам да съм някой всяка седмица. Искам да бъда the Cramps, Spacemen 3, The Smiths… толкова са много. Влиянията са много. В същото време не искам да звуча като никой друг. Просто искам да правя песни.
Какво е положението в Белград в момента за алтернативните или пънк банди? Разкажи ни малко за сцената, има ли много други свежи нови банди, какви са местата, в които правите концерти ? Също така някои интересни проекти, алтернативни пространства за музика/концерти, може би някакви интересни зинове…
Мисля, че в момента положението е по-добро за алтернативната рок сцена от колкото беше преди, за доста дълго време. Може би е по-добре, а може би никога не е било зле. Не знам. Има клубове, ние се дразним на повечето, защото нямат добра техника. Но не искам да се оплаквам. Ние сме рок банда и се опитваме да отговорим на предизвикателството да сме банда именно от тази част на света. Има клубове. Иска ми се да бяха повече.
Сърбия и България си приличат по много неща, но винаги съм чувствал, че по отношение на пънк и инди музика сърбите сте една идея по-напред, още от края на 70-те и началото на 80-те. Говоря за банди като Obojeni Program, Pekinska Patka, Eletrični Orgazam, Šarlo Akrobata, EKV, Džukele, Idoli и още десетки… Наличието на толкова много готини банди от край време помага ли на новите групи?
О, да, помага, защото хората имат нещо, за което да мечтаят. Поне не ни се налага винаги да се обръщаме само към англо-саксонското наследство. Хубаво е да имаш нещо по-близко, към което да се обърнеш. Винаги ме е дразнило, когато бандите от тази част на света звучат като евтина реплика на западна банда. В крайна сметка да си автентичен е доста важно.
Кой е Божидар Костич?
Той е алтер его от една от песните ни (Koža i kosti, бел. ред.). Аз пея „кожа и кости“… и после Иван, доста разбит в къщи, го е чул като Божидар Костич, или по-скоро си го е представил… в някакъв момент искахме да създадем този измислен пич, да вдъхнем живот на Божидар Костич, но той така и не успя да се роди…
По-старите ви клипове явно за снимани в мястото, където репетирате, което ми изглежда доста интересно. Има ли някоя забавна история от това място?
Има много истории, но предпочитаме да ги запазим за себе си. Надявам се да проявите разбиране.
Трябва да ти кажа, че съм малко повече gear head от колкото ми е приятно да призная, но ми е трудно да не забележа твоя Jaguar… има ли някакъв определен звук, към който се стремите?
Аз съм гръндж хлапе. Това ми беше входното ниво по музика. Като тийнейджър бях здраво под влиянието на мазния, богат звук на фъзовете и дисторшъните на Бъч Виг. Излеждаше ми нелечимо. Но после един приятел ми даде касета с два албума на Blues Explosion – Extra Width и Orange. Беше ужасно. Мразех ги. Ненавиждах ги. Този евтин, раздрънкан телекастърски звук беше толкова долен… че трябваше да го чуя пак. Отново. И отново. И това беше. Небето се отвори. На третото слушане на Orange не бях на себе си. Обожавах този звук. Бях закачен и през тази отворена врата нахлу цялата тази кофти музика за кофти хора. The Cramps, Television, DNA, James Chance, Captain Beefheart. Трябваше да чуя всичко. Китарната работа на Blixa Bargeld. Robert Fripp. Всичкият този мръсен звук. Трябваше да го имам.
А за Jaguar-а? Той си е типичното Sonic Youth, Birthday Party/Bad Seeds нещо, разбира се… най-кофти звучащата китара е най-добре звучащата китара. Просто single-coil, разбит, пищящ, мръсен звук. Но колкото повече навлизаш в музиката, толкова повече се отваряш към необятните възможности. И сега всичко е готино… хъмбъкъри, Parker, Gretch, Gibson… всичко е яко, всичко има своето място и употреба. Музиката е върхът. Обичам музиката.
Не можем да пропуснем най-важния въпрос в музикалната журналистика – какви са бъдещите ви творчески планове? Концерти? Клипове? Балканско турне?
Да. Ако мога да цитирам Антон Нюкомб – „Ще превземем света и ще ви покажем как“. Планираме да записваме скоро, да организираме турне и да правим нови парчета и клипове колкото се може по-скоро.
Между другото, какво правите в ежедневието, освен че свирите в жестока банда?
Нищо. Просто правим музика. През цялото време. Всеки ден, всеки час.
Интервю: Иван Шентов
